Артър Дойл - Пъстрата лента

— А нещо отровно?

— Докторите я прегледаха, но нищо не намериха.

— Според вас от какво е умряла нещастната?

— Уверена съм, че е умряла от страх и нервно сътресение, но не мога да си представя какво я е изплашило така силно.

— Циганите бяха ли тогава близо до къщата?

— Да, те почти винаги са наблизо в околността.

— А как мислите, какво може да означават думите „лента“, „пъстра лента?“

— Понякога ми се струва, че това е било просто бълнуване, но понякога мисля, че то значи и шайка 1 1 Band (англ.) — означава и лента, и шайка. — Б. пр. и може би се отнасяха за същите тия цигани. Не мога само да си обясня странното прилагателно „пъстра.“ Ако то се отнася за циганите, може би е затова, че техните жени носят пъстри забрадки.

Холмс поклати глава с вид на човек, съвсем несъгласен със заключението на госпожица Стоунър.

— Тази работа е много тъмна — продума той. — Продължете, моля ви.

— Оттогава изминаха две години и животът ми стана още по-еднообразен и тежък. Преди месец един добър приятел, когото познавам от няколко години, ми направи предложение. Пърси Армитиаж, вторият син на господин Армитиаж от Крей Ултър, близо до Ридинг. Баща ми няма нищо против моето омъжване и ние ще се венчаем през пролетта. Преди два дни в западната част на къщата започнаха ремонт, стената на моята стая беше така надупчена, че трябваше да се преместя в стаята, където умря сестра ми, и да спя на нейния креват. Представете си моя ужас, когато снощи, както си лежах в постелята и си мислех за ужасната участ на сестра ми, изведнъж дочух същото изсвирване, което беше предвестник на нейната смърт. Скочих от кревата, запалих лампата, но в стаята нямаше нищо. Бях силно потресена, за да легна да спя. Облякох се и щом се разсъмна, слязох тихо долу, наех кола от хотел „Корона“, който хотел се намира срещу нас, и се отправих в Летърхед, откъдето пристигнах тук с едничката цел: да ви видя и да се посъветвам с вас.

— И умно постъпихте — каза моят приятел. — Но всичко ли ни разказахте?

— Да, всичко.

— Госпожице Стоунър, вие не ни разказахте всичко. Вие щадите вашия баща.

— Какво искате да кажете?

Вместо отговор, той отмахна черната дантела, пришита към ръкава на госпожица Стоунър. Върху бялата ръка личаха пет сини петна, следи от пет пръста.

— С вас се отнасят много жестоко — каза Холмс.

— Той е жесток човек — рече тя — и може би сам не съзнава своята сила.

Настъпи дълго мълчание. Холмс беше отпуснал глава на ръката си и втренчено гледаше огъня.

— Тази работа е много тъмна — продума той. — Трябва да зная много подробности, преди да реша какво да предприема. А между това не бива да губя нито минута. Ако отидем сега в Сток Морен, ще можем ли да разгледаме тези стаи без знанието на баща ви?

— Той казваше, че днес ще отиде в града по някаква важна работа. Навярно няма да бъде вкъщи през целия ден. Икономката ни е стара и глупава. Лесно ще я отстраня.

— Превъзходно. Вие нали нямате нищо против пътуването, Уотсън?

— Не!

— Тогава ще отидем двамата. А вие, госпожице, какво мислите да правите?

— Искам да се възползувам от идването си в града и да свърша някои работи. Но ще се върна вкъщи в дванадесет часа, за да ви посрещна.

— Чакайте ни скоро след обеда. И аз самият имам работа. Няма ли да останете да закусим?

— Не, трябва да си ходя. На душата ми стана по-леко, след като ви разказах всичко. Ще ви чакам след обеда.

Тя спусна своя гъст черен воал и излезе от стаята.

— Какво мислите за всичко това, Уотсън? — попита Шерлок Холмс, като се облегна в стола си.

— Според мене това е тъмна и страшна работа!

— Да, доста тъмна и страшна.

— Но, ако госпожица Стоунър не греши, като казва, че подът и стените са здрави, а през вратата, прозореца и комина е невъзможно да се проникне в стаята, несъмнено сестра й е била сама, когато с нея се е случило нещо тайнствено, което е причинило смъртта й.

— Какво ли означават тия нощни подсвирвания и странните думи на умиращата?

— Не мога да си представя.

— Ако съпоставим всичко — свиренето през нощта, присъствието на циганите, ползващи се с особеното благоволение на стария доктор, факта, че докторът е заинтересован да не се омъжи неговата доведена дъщеря, последните й думи за „шайката“ и най-после — разказът на Елън Стоунър за металическия звук, чут от нея (може би това е бил шумът от болта, с който се затварят капаците) — имаме големи основания да предполагаме, че тук именно трябва да търсим разгадката на тайната.