Кристин Дорси - Диво сърце

— Тогава го вкарай вътре, за бога!

Каролайн отстъпи назад, за да пропусне Улф в стаята, и чак тогава забеляза, че с него има друг човек. Плахо се усмихна на младежа, увит от глава до пети в балтон и дебел шал. Той отгърна шала и се разсмя на слисания й вид.

— Е, Каро, така ли ме посрещаш, след като идвам толкова отдалеч, за да те видя?

— Нед? — Каролайн се хвърли към госта. — Нед, ти ли си?

— И ето къде ме откри мистър Макуейд — тържествено завърши разказа си Едуард Симънс, осмият граф Шубридж. Облегнал лакти на дървената маса, той хвърли поглед към Улф, после към сестра си. Тя седеше до него с ръка на рамото му. Известно време единственият звук в стаята бе пращенето на съчките в камината.

Накрая Каролайн поклати глава:

— Не разбирам. Естествено, радвам се да те видя, но… — Тя го стисна за ръкава. — Какво те е прихванало, та си дошъл чак дотук? — Мисълта да го повика при себе си й бе минала през ума, когато смяташе, че двамата с Раф ще… Но не си струваше дори да си спомня за това. После бе предположила, че някой ден той сам ще реши да дойде в Новия свят. Но не очакваше това да стане толкова скоро…

— Ами… стори ми се интересно приключение — отвърна той, без да съзнава, че Каролайн е забелязала нервното потрепване на дясното му око.

Беше пораснал с цял фут, откакто го бе видяла за последно, и сега беше по-висок от нея, но Каролайн все още познаваше кога я лъже.

— Приключение, казваш. — Тя наклони глава настрана. Едуард само кимна и си отчупи парче от пудинга, който преди малко бе отместил с твърдението, че ще се пръсне, ако изяде още една хапка. — А училището?

— Напуснах — рече той, докато дъвчеше поръсения с канела сладкиш.

— Напуснал си!? Нед… — Каролайн се изправи. — Не мога да повярвам, че си извършил подобно нещо. Особено след като аз… — Спря се, преди да изброи всичко, което бе преживяла, за да му осигури средства. Скръсти ръце и се обърна с гръб, за да възстанови самообладанието си. Така пропусна заговорническия поглед, който брат й хвърли към Улф, и окуражителното кимване, което получи в отговор от него.

— Помолиха ме да напусна.

— Какво? — Завъртя се рязко и полите й прошумоляха по пръстения под.

— Не беше чак толкова зле — с принудена усмивка обясни Едуард. — Бяха дори много любезни, като се вземе предвид, че…

Със страшно предчувствие Каролайн попита:

— Какво?

— Че не са получили пари за цяла година.

Кръвта се отдръпна от лицето й и тя усети, че ще припадне. Стисна облегалката на стола.

— Сигурно е станала грешка. Плащането на таксата за училището беше част от… — Погледът й се стрелна към Улф, който седеше в ъгъла, облегнат на дългата си пушка.

— Сигурно е грешка — повтори тя.

— И аз така помислих. Нали ми каза, че само при това условие ще се омъжиш. Но после дойде мистър Чипфорд и ми съобщи, че е истина.

— Не са били изпратени никакви пари? — Каролайн не беше склонна да обсъждат личните си дела пред Улф, но той не се готвеше да си тръгва, пък и бе чул достатъчно, за да се досети за останалото.

— Нито пени. — Едуард се изправи и отиде до сестра си. Отначало я прегърна плахо. Беше свикнал тя него да успокоява. — Реших, че ще е най-добре да дойда и да те потърся — каза той, когато тя облегна глава на рамото му. — Съжалявам, че нещата не се наредиха така, както се надяваше.

Каролайн го погали по бузата и се изненада, че вече не е гладка като бебешка кожа. Беше му поникнала брада. Но Едуард бе пораснал не само физически.

— Радвам се, че дойде. И без това смятах да те повикам.

— Наистина ли?

Сините му очи проблеснаха щастливо и за миг тя отново зърна предишния Нед.

— Наистина. Сега си лягай. Сигурно си уморен от твоето „приключение“.

— Малко. Но къде ще спя? — Той се огледа наоколо, сякаш очакваше да види таен коридор, водещ към спалните помещения. Каролайн се усмихна при мисълта с колко различен живот ще трябва да свикне брат й.

— Качи се по онази стълба на тавана — посочи тя със замах. — Там ще намериш уединено кътче и удобен дюшек.

За негова чест Едуард само кимна и сложи крак на долното стъпало. Но по средата на стълбата се спря и погледна към сестра си.

— Щастлив съм, че дойдох, Каро. Не ми харесваше да сме разделени от цял океан.

— На мен също, Нед.

Каролайн дълго остана загледана в грубата стълба, преди да се обърне към единствения друг човек в стаята. Смяташе, че за него оттеглянето на брат й ще бъде идеалната възможност да си тръгне. Но Улф сякаш бе пуснал корени. Наблюдаваше я изпод мигли с непроницаем израз на лицето и не помръдваше.