Кристин Дорси - Диво сърце

Как би могла да избира между доброто за своя любим и доброто за детето си? Коя жена би могла?

Дори не бе сигурна дали Улф иска да знае истината. Не беше й се обяснил в любов. Не беше чула клетви за вечна вярност. Наистина отскоро беше вдовица. Но на границата жените, особено младите, не оставаха дълго неомъжени. Беше ли дошъл при нея с предложение за женитба? Не. Желаеше само тялото й. Това би си признал.

Никога не бе изричал нещо, по което тя да разбере, че желае отговорностите на семейния живот. Беше като брат си. Скитник, който скоро щеше да я изостави. Нея и тяхното дете.

Проявяваше се като глупачка още от първата им среща. Отново и отново. Беше заложила бъдещето си на карта, а също и бъдещето на брат си, заради докосването на ръцете му. Този път трябваше да стори друго.

— Добре, Каролайн. Не си съвсем сигурна кога. Да не би да намекваш, че не знаеш кой е бащата на твоето дете?

— Трябва ли да обсъждаме това сега? — В гласа й се долавяше молба. — Мери може да ни чуе.

— Трябва, Каролайн. — Улф не устоя и хвана ръцете й. — А Мери сигурно знае повече от мен.

Не можеше да отрече… дори не се опита.

— Струва ми се, че въпросът ми не е сложен. Знаеш ли кой е бащата?

— Това има ли голямо значение за теб?

— По дяволите, има! — Улф осъзна, че е повишил тон и поклати глава. Прошепна: — Има голямо значение. Кажи ми знаеш ли?

— Да.

Той явно не очакваше такъв отговор. Щом признаваше, би трябвало да продължи… да му каже това, което го интересуваше. Но тя млъкна. Каролайн стоеше и чакаше, а той бе сложил ръце на раменете й.

— Мое ли е детето? — Стисна я по-силно. — На баща ми ли е? По дяволите, Каролайн, кажи ми!

Сега, когато трябваше да направи избор, тя нямаше сили да отвори уста. Мълчанието бе единствената защита, която можеше да предложи на нероденото си дете.

И това мълчание прогони мъжа, когото обичаше.

— Тъй като отказваш да ме осведомиш, ще приема най-лошото — отсече той и тръгна. Не се спря. Хапещ вятър нахлу в стаята, когато отвори вратата. В следващия миг Улф бе изчезнал.

Дори да бе забелязала, че Улф вече не се отбива у тях, мисис Куин не каза нищо. Мери не беше така сдържана.

— Не знам какво искаш да ти кажа. — Още преди да изрече думите, Каролайн вече съжаляваше за раздразнението, което личеше в гласа й. Но не беше в добро настроение, а Мери не желаеше да смени темата за Раф Макуейд.

Каролайн коленичи пред Мери, която кърмеше ревливото си бебе, и улови свободната й ръка.

— Моля те, Мери, не желая да говорим за него.

— Знам, че нещо не е наред, Каролайн. Можеш да отричаш колкото си искаш. Не те питам от любопитство, а защото се тревожа за теб.

— Аз съм щастлива. Ти се възстановяваш, навсякъде се говори за мир с индианците…

— Да, да. Харесва ти да седиш тук със сприхава старица и болно дете, чиято майка едва се грижи за себе си. Кажи ми как е възможно да поемаш толкова много работа върху плещите си, след като всяка сутрин, щом се събудиш, стомахът ти изхвърля храната си?

Тя внезапно млъкна, а Каролайн се разсмя. За оптимистично настроената Мери беше необичайно да говори така.

— Господи! — Каролайн поклати глава. — Нямах представа, че сутрешните ми пристъпи на гадене те събуждат.

— Приятелки сме, нали, Каролайн? — Мери стисна ръката й.

— Разбира се.

— А не ми позволяваш да ти помогна.

— Не ставай смешна. Заета си с Колин и не можеш да…

— Не говоря за работата, много добре знаеш. — Мери отмести спящото дете от гърдите си и го подаде на Каролайн. Тя го целуна по гладкото челце и го сложи в кошницата. Преди да се изправи, Мери отново я улови за ръцете. — Ти ме изслуша, когато ти разказвах за Логън… за страха, че той не споделя любовта ми. — Дълбока въздишка разтърси слабите й гърди. — И разговорът с приятел ми помогна много.

— Искаш и аз да направя същото, нали? — Каролайн усети, че в нея се надига раздразнение, но се опита да го потисне. — Да оголя пред теб душата си. Добре, Мери. Откъде да започна? Не обичах съпруга си. Не, нека да бъда честна. Мразех го. Сега доволна ли си?

— Кой ли обичаше Робърт?

— Вярно, никой. — Тя почувства как част от тревогата й се стопява. — Но аз се омъжих за него и му дължа поне малко вярност. — Не й се мислеше за това как го бе измамила.

— За сметка на твоето щастие?

— Има по-важни неща от моето щастие.

— Детето ти е от Раф, нали? О, моля те, не ме гледай така, сякаш те е ударил гръм. — Мери обгърна шията й. — Мисис Куин излезе на разходка, а аз, както знаеш, на никого няма да кажа нито дума.