Кристин Дорси - Диво сърце

Губернаторът освободи двама от „гостите“ си. Тисто от Кеои и Шерои от Естато прекосиха реката и над селата им се развя английското знаме. На следващия ден двама воини, Младият близнак и Ловецът на роби, бяха доведени във форта. Те били участвали в нападението срещу заселниците във Вирджиния. Каролайн наблюдаваше пристигането им с тъга в сърцето, въпреки че тяхното предаване бе стъпка напред към мира.

— Принасят ги в жертва — каза Улф вечерта, докато двамата с Каролайн седяха край колебливите пламъци в камината. Навън вятърът виеше, влизаше в комина и раздухваше пушек из стаята. Мери спеше. Колин и мисис Куин — също. След случилото се през деня Каролайн не се изненада, когато Улф застана на прага. Дори беше успяла да убеди себе си, че не го е очаквала. Но сега ясно виждаше болката в очите му. Въпреки това се опита да говори разумно.

— Но те наистина са убили онези заселници.

— Те са отмъщавали за смъртта на членове от семействата си. И сега ще умрат за това. — Обърна се и се загледа в пламъците. — Но най-лошото е, че тяхната жертва ще се окаже безсмислена.

— Раф, как можеш да говориш така? — Каролайн не си спомняше да е помръднала, а внезапно се бе озовала на колене пред него. Стисна ръцете му. — Всеки ден се говори за мирен договор между двата народа. Нали губернаторът каза…

— Той е глупак на пост, предназначен за глупак. — Дълбока въздишка повдигна гръдта му. — Воините от моето племе няма да приемат този насилствен договор.

— Говориш така, сякаш самият ти искаш да не го приемат.

— Не, Каролайн. — Чак сега забеляза как са застанали. Той — наведен напред в грубо скованото кресло, а тя — коленичила на пода с разстлана около нея пола. Гласът му омекна. — Едва ли някой желае справедлив мир повече от мен. Но има пречка. С англичаните е невъзможно да се подпише справедлив договор. И ние не можем да направим нищо. Живях сред тях и познавам тяхната сила. — Поклати глава и гъстата черна коса се разпиля по раменете му.

Каролайн не успя да се въздържи. Когато той се държеше грубо и нагло, желанието я обземаше, но тя намираше сили да устои. Но не можеше да устои, когато бе уязвим. Тя докосна бузата му и той, като жаден човек, търсещ вода, я отърка в дланта й.

Вдигна я от пода в скута си и се сгуши до нея. Тя погали грапавата коприна на косата му и Улф зарови лице в гърдите й.

Утеха. Даваше му само утеха. Би сторила същото за Мери, за малката Колин, дори за мисис Куин. Но през памучния плат тя почувства топлината на дъха му върху кожата си и усещанията, които запрепускаха по тялото й, й казаха, че се самозалъгва.

Устните му се промъкнаха нагоре и оставиха мокра следа върху плътта над къдричките на ризата й. Каролайн разбра, че преструвките са свършили. Страстта им, както винаги, се възпламени като сухи съчки. Разтворените му устни се изкачиха по шията й и Каролайн се облегна назад в силните му ръце. Изви тялото си към него. Когато устните им се сляха и езикът му, горещ и настоятелен, навлезе в устата й, тя загуби представа за действителността.

— Накуиси усиди, постоянно мисля за теб. И те желая.

Думите, прошепнати до шията й с дрезгав глас, разпратиха тръпки на желание по тялото й. Дали и той не бе прихванал същата болест, от която страдаше тя? Само че сега не се чувстваше болна. Наболата му брада драскаше нежната й кожа, а след нея вървяха устните му, за да намокрят и утешат одрасканото място.

Каролайн искаше да го отблъсне, да докаже и на него, и на себе си, че само той изпитва желание. Но не можеше. Ръцете й стискаха силните му рамене и усещаха топлината на кожата му под грубия плат на ризата.

Устните му, горещи и жадни, отново намериха нейните и ги разтвориха за езика му. Каролайн силно простена и се дръпна, внезапно осъзнала къде се намират. Помисли си, че двете жени, нейните приятелки, ще бъдат смаяни, ако дойдат и я открият в скута на Улф, с гърди, обхванати от едрите му ръце.

— Не, моля те. — Молбата й не достигна до него през дивата страст, която го обгръщаше. — Раф! — Приглушеният й вик най-после го накара да спре. Каролайн се взря в потъмнелите му очи. — Не бива да правим това тук — прошепна тя, а в гласа й се долавяше едва прикрито разочарование. — Мери… мисис Куин… — успя само да изрече между накъсаните дихания, които не можеше да усмири.

Смяташе да го възпре, да го принуди да я пусне, но силната му ръка я обгърна през ханша и я притисна към слабините му. Тя се разколеба. Беше твърд и пулсиращ и тялото й инстинктивно се търкаше в него.