Кристин Дорси - Диво сърце

Каролайн така и не разбра какво смяташе да каже. Без да довърши, Улф се наведе, докато устните им се докоснаха. Целувката трая кратко. С връхчето на езика си той само намокри затворената пролука между устните й. Въпреки това допирът му я остави без дъх. Преди коленете й да се огънат, тя успя да се отскубне и да влезе в къщата, но дълго остана да размишлява в безсънната нощ върху неизречените му думи.

Декември се точеше безкрайно.

Ледено заклинание накара земята да замръзне и докара първата снежна вихрушка. Фортът забръмчаваше от слухове всеки път, когато нова група чероки идваха да преговарят с губернатора. А разговорите им сякаш нямаха край.

На десети декември осъмнаха с вестта, че Малкият дърводелец скоро ще пристигне. Според слуховете той държал на мир с англичаните и всички въздишаха от облекчение.

Всички с изключение на Улф, който както винаги беше черноглед. Седеше пред огъня и държеше Колин на ръце, докато Мери кърпеше скъсана риза. Не беше помолил Каролайн да го направи и тя се убеждаваше, че това я радва. Защо пък трябваше да желае да изпълнява съпружески задължение спрямо него?

Обаче с ъгълчето на окото си го наблюдаваше как реже хляб за вечеря. И си мислеше как ли би държал в ръцете си бебето, което сега спеше, скрито под сърцето й.

— Англичаните го нарекоха индиански император — каза Улф за Малкия дърводелец. — Вярно е, че има власт сред народа ми, но тази титла не означава нищо.

— Искаш да кажеш, че няма право да говори от името на целия народ? — Всички във форт Принц Джордж очакваха и обсъждаха пристигането му с голямо нетърпение. Беше й неприятно да мисли, че всичко е напразно.

— Да. — Погледите им се срещнаха и Каролайн бързо сведе очи.

За губернатора това явно нямаше значение, защото той посрещна Малкия дърводелец с цялата помпозност, на която бе способен. Южен ветрец стопляше въздуха и Каролайн и Мери решиха да се поразходят, за да чуят оркестъра и да видят посрещането. Мисис Куин обяви, че се е нагледала на индианци, и се съгласи да остане с малката Колин.

Хубавото време и разнообразието в скучния живот на форта бяха накарали и останалите жители да излязат навън. Не беше лесно да открият местенце, откъдето да наблюдават церемонията. Когато най-после успяха да си проправят път през тълпата, Каролайн не се изненада да види Улф, застанал между Литълтън, Малкия дърводелец и останалите вождове.

— Да вярвам ли на очите си? — попита я Мери и Каролайн кимна. Избраният от англичаните владетел на племето чероки връчи на губернатора осем скалпа. Подаде му и наниз от бели мъниста, сред които имаше и три черни. Двете жени видяха как Литълтън ги извади от огърлицата.

— Това означава, че губернаторът им дава прошка. — Каролайн й хвърли учуден поглед и Мери поясни: — Раф ми каза.

— Не знаех, че двамата си говорите толкова много. — Каролайн се надигна на пръсти, за да погледне над главата на стоящата пред нея висока жена.

— Откъде ще знаеш? Ти винаги си намираш извинение, за да излезеш от стаята, когато той дойде. Чудя се защо.

Каролайн я стрелна с намръщен поглед.

— Не разбирам за какво говориш.

— Не разбираш ли? Не само аз съм го забелязала. На Раф това също му прави впечатление.

— Така ли? И откога аз съм предмет на разговорите ви?

— Откакто той не престава да пита за теб и откакто ти напускаш стаята, веднага щом той дойде. — Мери се уви по-плътно в шала си. — Знаеш ли какво си мисля?

— Нямам представа.

— Че вие двамата не сте равнодушни един към друг.

Известно време Каролайн не продума, само се взираше в Мери с отворена уста. После поклати глава.

— Това е смешно. Струва ми се, че е време да се прибираме. — Внезапно бе изгубила желание да гледа церемонията.

— Ти го обичаш, нали?

Каролайн се закова на място и улови приятелката си за ръка. Поведе я към края на парадния плац.

— Откъде ти хрумват такива нелепи мисли?

Мери я изгледа по начин, който ясно говореше, че колкото и да отрича, не би могла да я убеди в обратното.

— Мери, има неща, които не знаеш. Неща, които не мога да кажа дори на теб. Моля те, не повдигай повече този въпрос.

Мери кимна мълчаливо. И Каролайн й беше благодарна за това. Преговорите напредваха. Улф си оставаше все така черноглед, но Каролайн вече се убеждаваше, че такъв му е характерът. Всъщност бе съгласна с почти всичко, което той казваше, когато се отбиваше при тях. Бе решила, че няма да бие на очи, ако остава с него по време на посещенията му. Но й беше по-лесно да вярва на оптимизма, който цареше из форта.