Пол Дохърти - Тамплиерът магьосник

Теодор — архиепископ на Кентърбъри.

Хенри Мърдак — архиепископ на Йорк, убеден поддръжник на крал Стивън.

Томас Бекет — духовник, кралски канцлер; по-късно архиепископ на Кентърбъри.

Бернар от Клерво — един от основателите на Ордена на цистерианците, личност с международна известност, проповедник и политик, страстен поддръжник на новия Орден на тамплиерите.

Уилям Нормански или Завоевателя — крал на Англия, починал през 1087 г.

Уилям II или Уилям Руфъс — син на Уилям Завоевателя; крал на Англия в периода 1087–1100 г.; загинал при загадъчни обстоятелства по време на лов в Ню Форест.

Хенри I — брат на Уилям Руфъс; крал на Англия в периода 1100–1135 г.

Принц Уилям — син и наследник на Хенри I, загинал при потъването на „Белия кораб“.

Матилда — дъщеря на Хенри, императрица, омъжена за императора на римската империя Хайнрих V, а впоследствие и за Жофроа — граф на Анжу.

Стивън от Блоа — внук на Уилям Завоевателя от покойната му дъщеря Адела, крал на Англия в периода 1135–1154 г.

Юстъс — син и наследник на Стивън.

Уилям — вторият син на Стивън.

Хенри Фицемпрес или Хенри от Анжу — син на императрица Матилда, който по тази линия предявява претенции за английската корона; крал на Англия в периода 1154–1189 г.; основател на династията на Плантагенетите.

Джефри дьо Мандевил — граф на Есекс; основна фигура по време на гражданската война; загива в битка; някои източници му приписват репутация на изключително зловеща личност.

Саймън дьо Санлис — граф на Нортхемптън; един от най-лоялните поддръжници на крал Стивън.

Юг дьо Пайен — основател на Ордена на тамплиерите, 1099–1100 г.

Бернар дьо Трамле — велик магистър на Ордена на тамплиерите през 1152 г.

Андре дьо Монбар — велик магистър на Ордена на тамплиерите през 1153 г.

Жак дьо Моле — последният велик магистър на Ордена на тамплиерите; екзекутиран от Филип IV през 1313 г.

Бозо дьо Беосис — вероятно магистър на английския Орден на тамплиерите, около 1153 г.

Филип IV или Филип Хубави — крал на Франция, починал през 1314 г., автор на замисъла за унищожаването на Ордена на тамплиерите в периода 1307–1313 г.

Робърт Брус — крал на Шотландия, прогонил английските армии на Едуард I и Едуард II, дал убежище на тамплиерите след унищожаването на техния орден.

Монахът вдигна глава и се заслуша в камбанния звън, кънтящ из сградата на абатството. Подготвяше се погребение. Изпълняваха се заупокойни псалми и вечерният бриз разнасяше църковните песнопения. Скоро камбанният тътен щеше да проехти отново. Погребваха жена — два удара на камбаната, за мъж ударите бяха три, а за духовник — толкова на брой, колкото бяха нисшите степени в йерархията, които бе преминал.

„Видял ли си ти вратите на смъртната сянка? Нима си срещал пазителите на страната на тъмата?“ 4 4 Иов 38:17. Цитатът тук и нататък следва текста в „Библия“, синодално издание на българската православна църква, 1998 г. — Бел.прев.

Брат Бенедикт се извърна рязко. Вгледа се в старицата. Беше облечена в черни траурни одежди и седеше на стола с висока облегалка близо до леглото му с карираните завеси.

— Мистрес! — младият монах бенедиктинец се усмихна извинително. — Бях се разсеял. Очаквах ви най-рано утре, в навечерието на празника Ламас 5 5 Lammas Eve (англ.) — празник на първата жътва на зърнена култура за годината, вероятно отбелязван на 1 август. — Бел.прев. …

— Но дойдох днес — рече възрастната жена и стисна резбованата дръжка на бастуна си. — Изучавах ръкописите — въздъхна тя и се изправи.

Вече не гледаше към бенедиктинеца, а към стреловидния прозорец зад него. Денят потъмняваше, а слънчевата светлина отпадаше. До прозореца беше окачена дърворезба на Светата Дева и Божествения Младенец.

— Вратите на смъртната сянка? — прошепна брат Бенедикт. — Пазителите на страната на тъмата?

— Магия, братко! — пошушна жената.

— Брат Гибер, наставникът на църковния хор, твърди, че срещнал магьосник и онзи му разказал как един манастир се продънил в земята и после отново се въздигнал като Христос на Великден.

— Не, не — старицата поклати глава и потупа ковчежето с книжата до себе си, сетне се приближи до монаха, седящ на стола за писарите. — Братко Бенедикт — жената сграбчи облегалката на стола и се взря напрегнато в очите на младия духовник, — ти записваш историята на нашия орден, на тамплиерите, по моя поръчка и по повеля на негово благородие Робърт Брус, краля на Шотландия. Нали? — Старата дама отново се вгледа в очите на монаха и светлосините й очи издадоха чувствата, бушуващи в душата й като разпалени главни. — На нашия орден — повтори тя. — Орденът на тамплиерите, основан от великия и свят наш предшественик — Юг дьо Пайен. Орденът, който сега е разрушен от Филип, каменния крал на Франция. Той изгори Жак дьо Моле на малък остров в Сена. Нашият велик магистър беше бичуван и окован с въжета и вериги заедно с Жофроа дьо Шарни. И двамата, братко Бенедикт, отхвърляли до самия край обвиненията в черна магия и вещерство, отправяни от хората на краля. Свидетелствали за благочестието, светостта и невинността на тамплиерите. Е, да! — Тя замълча за малко и сетне додаде: — После неизвестни поддръжници на нашия орден, оцелели след жестокото черно предателство, мъченията и страшната тъмница, преплували Сена и отнесли със зъби святите, ала овъглени останки на тези храбри воини. При все това обаче — добави старицата, която носеше фамилното име Дьо Пайен, и стисна дръжката от слонова кост на бастунчето си — такава невинност невинаги е била истина. Тук, на тези острови… — рече тя и гласът й отпадна.