Пол Дохърти - Тамплиерът

… напрати на тях насекоми да ги жилят и жаби да ги погубват;

земните им сеитби предаде на гъсеници и труда им — на скакалци;

лозята им уби с град и смоковниците им — със слана;

добитъка им порази с градушка и стадата им — с гръмотевици;

напрати върху тях пламъка на Своя гняв, и негодувание, и ярост, и нещастия — напрати зли ангели;

уравняше пътеката на Своя гняв, не вардеше душите им от смърт и добитъка им предаде на мор; 58 58 Псалм 77:45–50 — Бел.прев.

Граф Реймон беше допил чашата си, здравото му око се взираше в Юг.

— Остана ни само вярата в Бога — заяви той. — Импера торът няма да ни помогне. Турците искат да се предадем или да ни вземат главите, а всъщност нищо чудно да искат и двете. Водачите ни изоставиха своето стадо.

Думите му бяха прекъснати от викове и крясъци.

Елеонор не откъсваше поглед от огнените дири, които прорязваха нощното небе. Ярки, кървавочервени пламъци разкъсаха тъмнината. От града се понесоха възгласи: „Deus vult! Deus vult! Това е поличба! Поличба!“

— Искаха поличба, дай им поличба! — Реймон се приведе и тикна чашата си в ръката на Юг. — Дай им я незабавно!

Стана, наклонил глава, сякаш се вслушваше в бръщолевенето на Пиер Бартелеми, подето с нови сили, после си тръгна.

Малко по-късно Бедните братя от Храма се събраха отново на покрива на къщата. Този път с тях бяха Алберик и Норбер. Приличаха си като братя с покритите с качулки глави, измършавелите си до краен предел лица, по които плътта се беше стопила от преживените лишения. Независимо от това очите и на двамата пламтяха и както винаги не пропускаха нищо. Изглеждаше, че изгарят от нетърпение да се втурнат в някакво важно начинание. Към тях се присъедини и Белтран. Той открито се беше зарадвал, когато откри, че Иможен е жива и здрава и на драго сърце се събра с нея. Даде израз и на огорчението си от начина, по който и той, и неговата любима бяха измамени. Юг отмина всичко с вдигане на рамене, не отдаде значение на охладняването на Белтран, като заяви, че за да се увенчае с успех замисълът на Боемунд, е трябвало всичко да се запази в тайна.

— Добре, добре — промърмори Белтран, усмихна се насила и отмести поглед. — С предателство ли ще се измъкнем? С измама ли или с хитруване?

— Какво да сторим? — озъби му се Юг, тонът му беше станал остър заради подигравките на Белтран.

— Какво може да бъде сторено? — продължи все така иронично Белтран.

— Трябва да се бием! — заяви Теодор. — Не можем да устоим на обсадата. С всеки изминал ден изнемогваме все повече и повече. Нямаме друг избор, освен да излезем от Антиохия и да се бием с Карбука.

— За да ни победят ли? — попита Белтран.

— Отчаяни сме! — намеси се Юг. — Нямаме друг избор. Теодор е прав. Армията трябва да се вдигне. Видяхте небесните знаци. Божията армия трябва да изживее своя миг на възраждане. Трябва да се покаем и пречистим. — Гласът му, който до този миг се извисяваше, се сниши до шепот. — Графът знае какво обсъждахме с него. Да се изпълни Божията воля.

Двамата с Годфроа станаха и слязоха по стълбището. Малко по-късно към тях се присъединиха Алберик и Норбер. Най-после и Белтран промърмори няколко думи за сбогом и се оттегли, като остави Теодор и Елеонор сами.

— Добре ли си?

Тя му се усмихна едва-едва.

— Уморена съм, гладна, мръсна и…

— Изгубена? — попита Теодор.

— Да, изгубена.

— Всички изгубихме пътя си.

Елеонор наклони глава към него. Пиер Бартелеми беше млъкнал.

— Какво замисля брат ми, Теодор?

— Знакът — той се приближи и седна на натрупаните до нея възглавници. — Знак от Бога.

— С малко помощ от моя брат ли?

— Вероятно… — усмихна се Теодор. — Господ помага на онези, които се обръщат към него с молба за помощ.

— И вероятно — продума едва чуто Елеонор — на тези, които сами са склонни да помогнат Нему?

— Именно — прошепна Теодор. — Елеонор, в Йерусалим са скрити светите реликви, свързани със Страстите на нашия Спасител. Ами ако — той погледна към небето — подобна реликва бъде открита и тук?

Отговорът на въпроса на Теодор дойде много бързо. Пиер Бартелеми, който беше изчезнал мистериозно за няколко дни, се появи отново и се представи пред граф Реймон и Адемар дьо Льо Пюи, твърдейки, че е получил откровение. Молбата на Пиер за аудиенция при графа беше като отговор на молитва. В града вече се ширеше паника, хората се чудеха каква ли съдба ги очаква. Новините за откровението се разпространиха като пожар по стърнище и когато Пиер се яви пред графа, това, което бе изрекъл с мощния си глас, незабавно започна да се повтаря из целия град.