Пол Дохърти - Тамплиерът

Най-накрая великанът заяви, че е сит и скочи, както сам каза, за да нагледал „прекрасните си момчета“, които пазеха вратите и подходите от шпиони и подслушвачи.

— Не само от турците — измърмори Теодор. — Между Боемунд и Реймон се разгаря съперничество за властта над Антиохия.

— Чух те — Боемунд се върна в стаята, потупа Теодор по гърба и седна на възглавниците. — Но преди да продаваме мечата кожа, нека първо да убием мечката!

Потопи пръст във виното си и нарисува на бяла кърпа груба карта на Антиохия.

— Тук е крепостта на планината Силпиус, която държат турците. Те могат да предават съобщения до врага пред портите на града със знамена, както и с вестоносци. Всяка от главните порти: на свети Георги, на моста, Портата на херцога и тази на свети Павел, сега е обсадена от турците. По-нататък е разположен главният лагер на Карбука. Имат около осемдесет хиляди души срещу нашите двайсет и пет хиляди. Трябва да са чули за проклетото… — Боемунд се поправи — за нашето свещено копие, но със сигурност не знаят, че смятаме да се бием! Тактиката ни е проста. Божията армия е разделена на пет части. Първата ще се предвожда от Юг дьо Пари. Той ще нанесе първия удар на врага, после ще се отдръпне, като ще даде възможност на останалите да тръгнат.

— През коя порта? — попита Юг.

— Цялата армия ще излезе през Портата на моста. Франките от севера, под командването на Робер Нормански и Робер Фландърски, ще последват Юг дьо Пари. След това идва ред на Годфроа дьо Буйон, който предвожда германците, а епископ Адемар ще поведе провансалците. — Боемунд сви рамене. — Разбирам, че граф Реймон все още не се е възстановил от болестта. Танкред и аз ще предвождаме петия отряд. Щом излезем от града, ще се разположим в полукръг и ще тръгнем за среща с Карбука през равнината, като Оронт ще остане от дясната ни страна. Няма нужда да ви обяснявам слабостите и недостатъците на плана.

— Щом се разгърнем — заяви Юг, — турците, които обсаждат вратите, ще ни нападнат по фланговете и отзад.

— И което е по-лошо — добави Годфроа, — ако Карбука тръгне бързо насреща ни, ще ни обкръжат и разбият.

— Много добре, много добре — пое си дъх Боемунд. — Предположих, че ще кажете това, но врагът няма да ни очаква. Танкред и аз ще поемем всяка атака, която идва отзад. Турците от другите страни ще трябва да пресекат Оронт. Ще се качват на лодки, ще разкъсат строя си, ще са лесни за отблъскване, ще бъдат повече дразнител, а не сериозен враг. Главната заплаха идва от Карбука, но той допусна голяма грешка. Разстоянието между Антиохия и главния му лагер е твърде голямо. Ако можем да излезем, да се разположим, да се справим с предните постове и да се насочим като стрела право към армията на Карбука, може и да извоюваме победата. Хората ни са отчаяни, но вдъхновени. Вече си дават сметка, че трябва да излязат на бой, защото в противен случай са обречени на сигурна смърт!

Стомахът на Елеонор се присви, тя усети по гърба си студените тръпки на страха. Можеше да прозре намеренията на Боемунд. Планът беше грубо нахвърлян, прост, но и много ефективен. Божията армия се изсипва през Портата на моста и се разполага в равнината. Ще напредват на север, десният фланг ще е защитен от реката. Турците, които обсаждат портите, може и да атакуват, но все пак ще бъдат изненадани. Ще им се наложи да се прехвърлят през реката и няма да успеят да вземат надмощие над множеството франки. Онези в крепостта няма да могат да сторят кой знае какво. Опасявайки се от предателство или измама, те ще останат вътре, докато не стане ясен изходът от битката. Ако обаче Карбука тръгне с многочислената си армия към тях, Божията армия щеше чисто и просто да бъде обкръжена, хваната в капан и унищожена. Тя вдигна рязко очи. Юг и Годфроа избягваха погледа й. Теодор се взираше в грубата карта, по която Боемунд почукваше с пръст. Седналият до нея Симон трепереше едва забележимо.

— Трябва да убедите Карбука да не тръгва срещу нас — каза тя. Боемунд не сведе погледа на леденосините си очи. — Вече сте започнали да го убеждавате, нали?

Той кимна едва доловимо.

— Как?

— Лесно. Един от командирите ми беше убит при крепостта. Разиграхме цяла драма с опити да приберем тялото му, но накрая се оттеглихме. Той беше добър войник. — Боемунд присви очи. — Истински боец. Обичаше слънцето и виното. Отправи се на поход на изток, за да стане голям сеньор. Положи пред мен клетва, че ще ми служи и в живота и в смъртта. И наистина ми служи така. Преднамерено оставих писмо в трупа му. Турците в крепостта ще го прочетат и ще го предадат на Карбука. В това писмо до император Алексий аз разкривам, че съм бил провъзгласен за главен предводител на Божията армия, че имам намерение да избягам от Антиохия и да оставя граф Реймон сам на съдбата му. — Боемунд се усмихна. — Все пак неприязънта между двама ни е добре известна, както и фактът, че възнамеряваме да се отправим обратно към владенията на императора.