Пол Дохърти - Маската на Ра

— Ти ще умреш — отговори Амеротке.

— Всички умираме, Амеротке. С всеки изминал ден сенките се удължават и идват по-близо до нас. Моля само за едно: не искам да ме заравят в Червените земи или да увесват голото ми тяло от пилоните. Не желая тълпата да ми се подиграва, както и някой друг да научи причината за моите действия. Нека пясъците да продължат да се носят над Сакара, а Хеопсовата пирамида да запази тайните си — той облиза устни. — Бих поискал малко вино, съвсем малко.

Амеротке отиде до мястото, където жрецът оставяше храна и питие за богинята. Там напълни една пръстена чаша до половината. Тогава долови някакво раздвижване зад себе си и се обърна, за да види как Сетос, наклонил главата си назад, изтърсва в устата си последните капки от съдържанието на някаква миниатюрна съдинка, която бе извадил от чантата си с приспособления за писане. После я пусна на земята.

— Отрова на змия — рече той. — Тя ще спре сърцето и ще спече кръвта ми… — той полегна като дете, което се кани да заспи, облягайки главата си на чантата. После протегна ръка: — Амеротке, не ме оставяй сам! — съдията коленичи до него. Хвана ръката на Сетос, която вече изстиваше, лепкава и влажна, но хватката й бе все още силна. — Помоли се за мен — пошепна Сетос. — Нека погребат трупа ми, както подобава. Оставете моята Ка да отиде в залата на Озирис, където ще отговаря за стореното от мен.

Той остана така още малко, а после тялото му бе разтърсено от конвулсии и в ъгълчето на устата му изби фина пяна. Клепачите му потрепнаха и главата му се отпусна встрани. Амеротке освободи ръката си. Той изрече кратка молитва и обходи с поглед затворената врата на олтара, съдинките с тамян и свещените чаши и чинии. После наведе глава.

— Накрая — молитвено произнесе той — остава само истината!

В този роман е представена политическата сцена от 1479 г. пр.Хр., когато царица Хатусу завзема властта. Нейният съпруг умира при загадъчни обстоятелства, а тя успява да се наложи като върховен властелин след ожесточена борба. Оказва й помощ хитрият Сененмут 16 16 В литературата е възприето името Сенмут — архитект на царица Хатшепсут и строител на храмовия комплекс Деир ел Бахари, изумяващ с пропорциите си и с екологично съобразеното си разположение. — Бел.прев. , издигнал се от низините, за да сподели с нея абсолютната власт.

Надгробният му паметник е запазен и до днес под номер 353; на него е скицирано изображението 17 17 В действителност представлява кубична статуя, намерена в Некропола на Тива. — Бел.прев. на служителя фаворит на Хатусу. Няма място за съмнение, че Хатусу и Сененмут са били любовници: от древността са останали графити, на които живо и нагледно са представени интимните им отношения. Хатусу била силен върховен владетел. По стенописите тя е изобразена като воин, а надписите удостоверяват, че винаги е предвождала войските си в боя.

В средите на египтолозите се приема за твърде вероятно построяването на пирамидите и на Сфинкса да е извършено върху лабиринт от тайни галерии, пещерни кухини, храмове и библиотеки. Описаната в романа сцена в Залата на обесените е отбелязана в интересното изследване на Ото Нобейт за фараона Тутанкамон. Наистина, добре позната е теорията за изгубените във времето познания — както научни, така и чисто богословски, — подкрепяна и от вещи египтолози, като Бови и Хенкок. През август 1997 г. „Сънди таймс“ отбелязва, че е възможно да се стигне до изгубените библиотеки на Хеопс.

През новата ера египетската теология се изражда в долнопробен култ към животни и насекоми, осмян жестоко в сатирите на римския поет Ювенал. Но в зората на своето време египтяните търсят единение в богословието. Идеята за единствен бог любящата фигура на баща и майка едновременно играе водеща роля в историята на Египет. Освен това не бива да забравяме, че там се ражда знаменитият пророк и законодател на евреите Мойсей, а само сто и трийсет години след историята, разказана в тази книга, фараонът Ехнатон довежда Египет до ръба на гражданска война, когато налага революционен обрат в политиката на религиозния канон и заменя храмовото многообразие и много божествения пантеон в Тива с култ към „Единствения“ бог.

Опитах се да предам вярна картина на една вълнуваща и бляскава цивилизация, която не престава да провокира нашето любопитство. Разбираемо е очарованието на Древен Египет — екзотичен и тайнствен, защото цивилизацията му съществува преди повече от шест хиляди години, но и днес можем да почувстваме света на тогавашните хора чрез техните писма и стихове, които не спират да прокарват своята мъдрост през вековете.