Пол Дохърти - Храмът на Хор

Далифа се опита да си отдръпне ръката, но Амеротке я държеше здраво. Тя изплашено облещи очи.

— Какво има, господарю? Нали вече направих всичко, което пожелахте? Благодаря ви — на вас и на слугата ви, защото Антеф получи смъртта, която заслужаваше.

Амеротке пусна ръката й.

— Чу ли какво казах? — попита той тихо. — Че е необходимо да знаем истината? — сграбчи я за ръката, бутна я в малката странична стаичка и я сложи да седне на нара. Придърпа един стол и се настани срещу нея. Младата жена трепереше и нервно гризеше устни. Избягваше погледа му и гледаше встрани от него, сякаш беше привлечена от рисунката на отсрещната стена, която изобразяваше пътя на душите към подземния свят. — Имах посетител — започна Амеротке. — Генерал Омендап. Дойде да ми благодари за една работа, макар че не беше необходимо. Освен това беше ходил до Некропола с някои от подчинените си. Там е бил отнесен трупът на Антеф — той се усмихна. — Каквото и да говорят хората за генерал Омендап, той е истински защитник на правдата и законите. Антеф беше войник в един от легионите му. Затова Омендап уреди да се изплатят от Дома на среброто необходимите средства за балсамирането и погребението му. Командирът на легиона на Анубис е бил с него. Трупът на Антеф вече бил на масата и балсаматорите били започнали работата си. Командирът на легиона се заел със своята част от обреда, но изведнъж заповядал на всички да спрат. Защото направил изненадващо изявление: трупът на масата не е бил Антеф!

— Какво? Да не би да са объркали трупа? — попита Далифа с непресторена изненада.

— Не. Повикали слугата ми и той го разпознал като мъжа, който дойде в съда. Командирът обяснил, че преди години Антеф е бил на лодка, нападната от хипопотам. Антеф бил един от малцината оцелели. Но получил ужасна рана ето тук — Амеротке прокара линия през бедрото си. — Дали е била от крокодил или от някакво друго животно, командирът не знаел, но много ясно си спомнял белега, защото бил посетил Антеф в болницата. Кажи ми Далифа… — замълча за момент и по-уверено продължи: — Всъщност ти се досещаш какво искам да те питам…

Тя се бе извърнала настрани с пребледняло лице и цялата трепереше.

— Да, да! — Далифа преглътна трудно. — Съпругът ми имаше такъв белег.

— Но трупът не. Командирът бил страшно озадачен. Мъртвецът определено приличал на Антеф, когото познавал — височината, тялото, чертите на лицето… Но нямал белег. Освен това изтъкнал други разлики. Антеф имал рана от нож на дясното рамо. А белегът отново липсвал… — младата жена сведе глава. — Можеш ли да си представиш изненадата на слугата ми Шуфой? Все пак един скитник по реката му бил казал, че Антеф бил дезертирал от войската и пътувал по Нил, докато не пристигнал в Мемфис. Там се установил и се оженил, но бил изгонен от града, защото дръзнал да открадне от тъста си! — върховният съдия замълча. — Усещах, че нещо не е наред, но не знаех какво. А командирът на легиона на Анубис ми го подсказа! Той ми обясни, че Антеф е бил нактуа, кален воин, ветеран. Имал е доста грехове, но страхливостта и крадливостта не са били сред тях… — Амеротке присви очи: — Може би ти знаеш как да разреша тази загадка? — Далифа го гледаше мълчаливо. — Генерал Омендап също се заинтересувал, защото разбрал, че Антеф има някаква връзка със Залата на подземния свят и със скорошното изчезване на двама офицери близнаци. Лабиринтът вече е разрушен и ямите са претърсени. Ужасно преживяване… Войниците са открили десетки трупове на мъже, жени и дори на няколко деца, да не споменаваме за животни. Някои са още от времето на хиксосите, други са по-скорошни жертви. Знаеш ли Залата на подземния свят? — Далифа кимна. — Била си омъжена за Антеф, когато безпътният му брат сключил облог да мине през лабиринта. Според разпространената история братът на Антеф изчезнал също като мнозина преди него. Но аз не вярвам в това. Подозирам, че Антеф е позволил на брат си да избяга. Как се казваше?

— Кембу — промълви Далифа.

— Е, налагало се е Кембу да изчезне. Двамата с Антеф сте били радостни да му видите гърба. Кембу се е криел, докато войната с митанийците не хвърли Тива в хаос. Антеф е потеглил на север с войската и Кембу се е появил отново. Двамата сте се видели. Сключили сте сделка. Кембу е тръгнал след войската — със сбирщината от джебчии, негодници, убийци и мошеници, които се влачат в обоза. Променил е външния си вид. Никой не го е разпознал и така не са му задавали никакви въпроси…