Пол Дохърти - Храмът на Хор

— Какво се случи?

— Не знам, господарю. Чакахме го три дни. Ако беше излязъл, дългът му щеше да е уреден. Изпратихме бегач по блоковете на лабиринта, но от него нямаше и следа. Заклевам се, че вътре не е влизал звяр или човек и определено никой не е излизал!

Амеротке и приятелите му се върнаха в храма на Хор. Веднага щом слязоха на пристана, върховният жрец Хани и съпругата му Вехлис ги посрещнаха и ги отведоха в една от вътрешните зали. И двамата изглеждаха измъчени и разтревожени, а стоящият до вратата Пренхое нервно пристъпваше от крак на крак, нетърпелив да чуе какво се е случило. Вехлис сграбчи Амеротке за ръката и впи очи в него:

— Чухме какво се е случило, от един от моряците. Да благодарим на боговете за безопасното ви завръщане!

— Да, да им благодарим… — на вратата се показа върховният жрец Амон, следван от Изида, Озирис и Анубис. Те бутнаха Пренхое настрани и се приближиха, готови да подхванат нов спор. — Не сте забравили думите си от снощи, нали? — Амон не можа да скрие злобата в гласа си. — Знаете, че тези лодки никога не трябва да носят кръв. Тя е била сложена там нарочно, трябвало е да умрете в скверна смърт…

— Пак ли ще ни посъветвате да останем тук? — попита Озирис.

— Не съм отговорен за случилото се — намеси се Хани. Той изгледа кръвнишки върховните жреци: — Всеки би могъл да се качи на лодката и да сложи кръвта в делвите.

Амеротке отстъпи и изгледа изучаващо жреците един по един. Питаше се дали всички те не са замесени в убийствата, дали не се прикриват един друг, причинявайки колкото се може повече неприятности и всявайки страх, за да подхранят клюките в Тива. По лицата им личеше, че с удоволствие биха приели разпускането на срещата в такава атмосфера, за да се върнат в храмовете си и да заговорничат тайно, като оставят горкия Хани да поеме вината за случилото се.

— Организирахте ли внимателно издирване? — попита Амеротке.

Върховният жрец поклати глава:

— Хранилището на лодките е отворено за всички. След свечеряване е самотно и изолирано място. Моряците приготвят лодките си, проверяват дали са готови за сутринта, и след това си отиват.

Вехлис отново хвана Амеротке за ръката и я стисна:

— Ние наистина съжаляваме — прошепна тя, очите й бяха пълни със сълзи. — Трябва ли божествената Хатусу да узнае за случилото се?

— Вероятно тя е разбрала още преди нас — подхвърли подигравателно Амон.

— Тук наистина витае смъртта — поклати глава Изида. — Господарю Хани, разбрах, че един от слугите в храма също е мъртъв.

— А… апоплексия — отвърна бързо Хани. — Той беше известен пияница…

— Кой е? — попита Амеротке, въпреки че знаеше отговора.

— Сато — тихо рече Вехлис. — Господарю Амеротке, той е бил открит мъртъв в килията му точно преди обяд. Тялото му вече е при балсаматорите. Съпругът ми реши, че ще е най-добре да остави стаята му недокосната, за да я видите. Искате ли преди това да се изкъпете и да се освежите?

Амеротке кимна. Чувстваше се уморен и потиснат, но първо трябваше да види килията на Сато. Не хранеше никакви илюзии, че смъртта на слугата е нещастен случай. Поклони се на жреците и излезе в градината.

— Снощи сънувах сън, господарю — дотича след него възбуденият Пренхое.

— Ако не ме оставиш на мира — отвърна му Амеротке през зъби, — това ще е последният ти сън! — спря толкова внезапно, че Пренхое се блъсна в него. — Какви са другите новини?

— Има съобщения от съда — отвърна Пренхое. — Очите и ушите на фараона настоява да му бъде позволено да изложи случая срещу Рамос… Той се извинява, господарю, но казва, че също като вас е подложен на натиск…

— Да, сигурен съм, че е така! — върховният съдия избърса потните си ръце в робата. — И какво друго?

— Омендап.

Амеротке притвори очи. Омендап, главнокомандващият войската на фараона, на свой ред го притискаше да отхвърли обвиненията. Отвори очи.

— И какво каза вестоносецът на генерала?

— Че дните минават и той е нетърпелив по-скоро да обяви невинността на сина си пред цяла Тива.

— Ще му се наложи да почака! — извика Амеротке. — Шуфой, намери някой слуга! Искам да огледам стаята на Сато.

Когато пристигнаха, килията беше абсолютно пуста. Съдията се огледа и разбра, че останалите слуги в храма вече бяха успели да отмъкнат вещите на мъртвеца. Въпреки това вероятно по нареждане на Хани чашата и прекатурената делвичка с вино не бяха побутнати и масата не беше почистена. Разлятото вино беше образувало червена локвичка и над нея бръмчаха мухи.