Пол Дохърти - Храмът на Хор

— Нещо друго? — попита Амеротке. Усещаше, че Сато премълчава нещо, и затова впи изпитателно поглед в лицето на слугата.

Мъжът въздъхна и приседна на ръба на леглото.

— Върховният жрец Хани ме попита същото… Сигурно знаете, че през последните дни господарят ми имаше… непрекъснато носеше един свитък… — той се закашля. — Донесе го за първи път няколко дни преди смъртта си… Беше завързан с червен плат. Господарят не даваше никой да го докосва… Идваше тук и се заключваше в килията си. Когато му носех храна и пиене, се държеше мило с мен, но винаги прикриваше ръкописа с ръка, сякаш да не прочета или видя нещо.

— А ти успя ли да надникнеш? — Амеротке извади кесията си от малкото джобче в робата си. Отвори я и извади един сребърен диск.

Сато се усмихна. Щеше да има нужда от пари, особено в предстоящите дни. Все пак той беше само един слуга на средна възраст, който обичаше бирата.

— Преди два дни — отвърна той — донесох вечерята му. Благочестивият отец както винаги покри с ръка пергамента, но след това му се стори, че чашата ще се разлее, и неволно протегна ръка да я хване.

— И какво видя?

— Не съм сигурен… — Сато видя, че Амеротке е раздразнен. — Мисля, че беше някакво насекомо… бръмбар или нещо друго…

— Бръмбар ли?

— Или пък скорпион. Да, по-скоро беше скорпион.

Амеротке отдръпна късчето сребро:

— Кажи ми истината!

Сато затвори очи.

— Сигурен съм, че беше скорпион, доста груба рисунка.

— Много добре — съдията притисна монетата в месестата длан на слугата, след това сграбчи палеца му и го изви: — И къде е тази рисунка сега?

— Не знам, господарю. Ще призная, че когато влязохме в килията на господаря Прем бях любопитен. Огледах всичко, но не я открих.

— И не си намерил нищо подозрително? — попита Амеротке. Слугата поклати глава. — В дните преди смъртта на господаря ти двамата с Нерия често ли се затваряха тук?

— Не, никога.

— Нерия изобщо идвал ли е тук? — Сато отново поклати глава. — Добре — каза Амеротке отчаяно, — а Прем посещавал ли е архиваря?

— Не, господарю, но… — Сато се озърна към вратата, — мисля, че смъртта им е свързана.

Сега слугата не изглеждаше толкова глупав. Амеротке зърна проблясък на хитрост в погледа му.

— Хайде, Сато — подкани го той, — кажи ми какво знаеш.

Убиецът седеше в Дома на мъртвите в храма на Хор и наблюдаваше как лекарите и балсаматорите приготвят тялото на благочестивия отец Прем за последното му пътуване на запад. На една маса в другия край на залата лежаха овъглените останки на архиваря Нерия, обвити в бял ленен саван. Балсаматорите бяха сторили всичко, което бе по силите им, но какво можеха да направят с овъглена до костта плът, изтекли като вода очи, сгърчен и почернял език и вътрешни органи? Дали Озирис, повелителят на мъртвите, щеше да прояви състрадание? Щеше ли да допусне Ка на Нерия да предприеме пътуването си до Благословените поля? Нерия беше добър човек. Когато душата му бъде претеглена в залата на мъртвите, сигурно ще бъде спасен от поглъщачите на сърца, тези зли демони, които лежаха край везните на правдата и чакаха душите на отхвърлените от боговете. Убиецът не изпитваше угризения. Как иначе можеше жена, жалко създание като Хатусу, да носи двойната корона на Горен и Долен Египет? Убиецът бе дошъл уж да окаже последна почит на мъртвия жрец, но и да се увери, че не е открито нищо подозрително. За щастие светлината беше малко. Тялото на Прем лежеше изпънато и голо. Началникът на погребалните церемонии се наклони над трупа и бръкна в ноздрите с бронзови щипци, за да извади мозъка. Един жрец мълвеше молитва, а един писар нарисува с червено мастило дълга половин лакът линия от лявата страна на тялото. После по линията беше направен широк разрез с нож от етиопски обсидиан. Един балсаматор пъхна ръцете си в отвора и шепнейки молитва, извади вътрешностите — сърцето, дробовете и червата. Те бяха поставени в купички, а слугите измиха кухината с ароматно палмово вино. Отдръпнаха се. Трупът беше вдигнат и потопен в голяма каца с природна сол. Щеше да лежи там седем дни, тогава щяха да се върнат и да напълнят коремната кухина с мек памук, дървени стърготини и ароматни пръчици.

Убиецът се обърна и погледна в другия край на помещението. Останалите неща за погребението вече бяха приготвени — скъпоценни платове за повиване, сребърна маска, златна огърлица, символизираща душата на Прем, рееща се в отвъдното. Гривни за краката и пръстени за ръцете, скъпо ковчеже с екземпляр от Книгата на мъртвите. Малки делви, украсени с глави на ястреби, чакали и бабуини, стояха готови да приютят органите и мозъка.