Пол Дохърти - Храмът на Хор

— Ще заповядам да запалят лампите и факлите — измърмори Хани.

— Имате ли други въпроси? — отново попита Озирис.

Амеротке кимна:

— Смъртта на Прем е истинска загадка за мен. Бил е жестоко убит в килията му, но когато стражите са разбили вратата, убиецът вече е бил избягал. Как? Явно не се е спуснал през прозореца, защото капаците са били затворени, а и няма следи от въжена стълба или от стъпки по земята. Пък и на убиеца би му трябвало повече време, за да се скрие…

— Истинска загадка — съгласи се Сенги.

— Всъщност загадките са две — поправи го съдията. — Първата е как злодеят е убил благочестивия отец и е избягал. А втората — защо е поел такъв риск.

— В какъв смисъл? — попита Хатор.

Амеротке разпери ръце:

— Прем често се е разхождал в градината и си е почивал под някое дърво. Хранел се е от кухнята на храма, пиел е вино. Стрела или чаша отрова са можели да го убият не по-зле от разбиване на главата в стената на заключена отвътре килия…

Настъпи тишина.

— То е ясно — обади се най-накрая младият писар от библиотеката. — Прем е трябвало да умре, сякаш е бил убит от леопард… — той махна към лавиците с ръкописи зад себе си: — Древните хроники са пълни с описания за жестокостите на хиксосите, които често използвали диви котки и леопарди, за да проследят и да убият враговете си. Даже бойците им носели бронзови пръти, на които били прикрепени нокти на пантера…

— Но защо убиецът не е използвал обикновен боен кривак или кама? — попита Амеротке.

Всички се извърнаха към младия библиотекар и той се изчерви от вниманието на вишестоящите.

— Градинската кула е много стара — отвърна той. — Говори се, че е била построена от хиксосите. Използвали роби, за да пренесат, да натъкмят и да шлифоват камъните. Старците разправят, че варварите смесвали водата за варовика с човешка кръв и че погребвали живи затворници в основите като жертвоприношение към боговете си. За кулата се знае, че се обитава от душите на убитите от хиксосите… — библиотекарят замълча за миг. — Възможно е убиецът да е искал да предизвика безпокойство и раздори в храма, защото, както знаете, кастата на жреците е особено подвластна на истории за тайнствени убийства и жестока смърт от невидими сили.

Върховният съдия внимателно огледа библиотекаря — съвсем млад, с бръсната глава и крив, сякаш чупен в миналото нос. На Амеротке му допадаха проницателността и здравата му логика.

— Как се казваш?

— Калив, господарю.

— И сам ли стигна до този извод? — младежът стисна устни и кимна.

— Справил си се много добре! — похвали го Амеротке. — Храмът на Маат — обърна се той към върховния жрец на Хор — би се гордял да има такъв библиотекар.

— И още нещо — продължи Калив. — Хиксосите са войнствен народ. Отнасяли са се дори към собствените си жени като с животни и не са имали женски божества…

Амеротке се приведе напред:

— Значи смяташ, че убийството на Прем е било съзнателно планирано и извършено, за да разстрои храмовата общност точно когато върховните жреци от цяла Тива обсъждат възкачването на Хатусу на трона на вечността? — младежът кимна енергично и съдията продължи: — В думите ти има истина. При нормални обстоятелства щяхме да обсъждаме възкачването на фараона спокойно и с аргументите на учените. А сега сме сред кръв и хаос, неясни заплахи и тайнствени убийства… Ясно защо Нерия е бил убит, но Прем?

— Той беше учен — отвърна Хани, — който също изследваше въпроса за възцаряването на жена на трона на Египет.

— Имаше ли близка връзка между Прем и Нерия? — попита Амеротке.

— Да бяха добри приятели — отвърна Вехлис. — Нерия се отнасяше към Прем като към свой учител, наставник и изповедник.

— Значи е възможно Нерия да е открил или да е видял нещо и да го е споделил с Прем? И затова и двамата е трябвало да умрат. Но какво е било това, си остава загадка.

— Явно само убиецът знае тяхната тайна — обади се Вехлис.

— Да — кимна Амеротке, — освен ако двамината не са споделили с още някого откритията си…

Всички се обърнаха към Хани. Той се изчерви и избърса уста с крайчеца на памучния си колан.

— Не знам нищо — отсече той. — Абсолютно нищо. Нищо не са ми казвали…

Амеротке въздъхна и освободи с жест жреците — засега нямаше повече въпроси към тях. Те припряно излязоха и остана само библиотекарят Калив.

— Имате ли нужда от нещо, господарю?

— Ще ги претърсят ли? — кимна към вратата съдията.

— Не, посетителите се претърсват само ако са разглеждали ръкописите.