Пол Дохърти - Възходът на Атон

— Защо не ми каза? — осъдително попита.

Младият ми приятел внезапно бе остарял. Лицето му бе загубило маслинения си цвят и мекота, под очите му имаше червени кръгове, а встрани от устата му се бяха вдълбали бръчки. Приличаше ми на старец, повален от тежка болест.

— Нямаше и за миг да ми повярваш. Познавам те добре. Щеше да поискаш обяснение от Некмет. И двамата щяха или да те убият, или да те излъжат и да избягат.

— Защо? Защо тя ме излъга?

— Не знам.

— Ще убия и Ай — закани се той.

— Не, няма — изправих се с натежало и напрегнато тяло. — Хайде, Джарка, чака ни много работа, трябва да претърсим къщата.

Мислех, че Джарка няма да приеме, но сгреших: той затършува с удвоено настървение за улики, които да докажат, че съм сбъркал, макар да знаеше вече истината. Преровихме всичко от избата до покрива. В началото не намерихме нищо; само пролича, че Махре и дъщеря му са пътували много из цялото царство. Бяха натрупали значително състояние. Избата бе превърната в склад за вино. Забелязах, че е по-тясна, отколкото етажът над мазето. Взрях се в стената и открих, че е лека преграда от дъски, измазана с гипс. Открихме и врата в одяланите греди. Отворихме я и се озовахме в тайна стаичка между истинската и фалшивата стена. И там намерихме търсеното доказателство — ракла с медальони и амулети с изображения на богинята Сехмет, сирийски лъкове, три колчана със стрели, мечове, ками и палитри за писане. И още нещо, което бе по-важно: скривалището имаше много добре оформена медицинска аптечка с подходящо разпределение; съдържаше съдинки и гърненца, грижливо запечатани и с четливи надписи. Изнесохме всичко на светлината на маслените лампи.

— Не съм лекар, но предполагам, че са отрови и други опасни илачи, които са напълно достатъчни да се затрие цяло село.

Намерихме и документи; те бяха с официални печати, на различни имена и с разнообразни подробности. Имаше съдинки с грим, перуки и дрехи, така че Махре и Некмет да могат да се дегизират при нужда. Открихме и няколко кесии със злато и сребро, както и неголямо ковчеже с драгоценни камъни.

— Непрекъснато са имали пълна готовност за бягство — отбелязах. — Подготвени да потънат в неизвестност веднага след като изпълнят поставената им задача.

Джарка бе успял да се овладее напълно. Върнахме се на покрива при труповете, потънали в кръв и събрали вече първите мухи.

— Какво ще правим? — попита той.

— Колцина знаят, че сме били поканени на вечеря?

Джарка, чието лице бе още белязано от сълзи, направи отрицателен жест с глава. Казах му, че трябва да ми помогне. Увихме двата трупа с парчета от овчи кожи, овързахме ги здраво с въже, разчистихме тайното помещение и ги сложихме там. Намерих една кожена торба и събрах в нея всичко ценно. С кофи вода от фонтана отмихме кървавите следи от терасата, след което изчакахме да съмне, за да видим резултатите. Покривът не се различаваше с нищо от всеки друг покрив. Измихме подносите, чиниите и чашите в големи съдове с вода в кухнята; после слязохме в избата, върнахме по местата им тежките греди и окачихме вратата на мястото й. Огледах най-внимателно цялата къща. Тръгнахме си едва когато нищо не можеше да издаде престоя ни тук. Джарка попита:

— Защо? Защо трябваше да заличим следите си?

— Защото просто няма друг начин — отговорих предизвикателно. — Нямам доверие на Ехнатон и никак не ми се нравят внезапните му настроения и гневните изблици на Нефертити. А пръстът на подозрението ще бъде насочен право към тебе.

Когато се прибрахме, той се съблече и хвърли дрехите си към мен.

— Изгори ги — извика ми.

После слезе в единия вътрешен двор, изми се и се върна в стаята си. Последвах го. Той се стягаше за път, обувайки походни сандали; един комплект от кожени панери бе вече готов. Джарка преметна през рамо лък и колчан със стрели, пъхна кинжал в пояса си и взе яка тояга в ръка.

— Джарка, какво става? — попитах.

— За известно време изчезвам от полезрението на Ай — измърмори той.

После стисна ръката ми и изчезна. Прекара четирийсет дни и нощи в Червените земи. Когато се върна, лицето му бе потъмняло до черно, косата му имаше сиви нишки, а тялото му бе загрубяло. Не каза почти нищо за дългия си престой на открито, а се върна веднага към обичайните си задължения. Бях доста зает, докато отсъстваше. Първо пуснах мълвата за внезапното заминаване на собственика на гостилницата и хубавата му дъщеря. Ай бе поставен пред свършен факт и трябваше да приеме предложената история, макар че се бе досетил за истинския развой на нещата. Пресрещнах го сам в една от градините на двореца. Отначало той симулираше недоверие и отхвърли обвиненията ми. Тогава му разказах какво точно се бе случило и къде са скрити труповете на двамата убийци.