Пол Дохърти - Отровителят от Птах

— Какво мислите за Хутеп и неговите стражи? — попита той, без да се обръща.

— Свестни войници — невъзмутимо и хладно отвърна Надиф. — Те бяха отлични служители в Меджай допреди няколко години, после напуснаха. Някога носеха пръстена и гривната на дясната си ръка; сега, като пенсионирани ветерани, ги носят на лявата, но аз се надявам, че са запазили почтеността си и са служили добре на Ипуе.

— Тогава защо — обърна се Амеротке — мислите, Надиф, че техният господар и господарката им са били убити тук, удавени в този басейн?

— Господарю съдия — Надиф пристъпи една крачка напред, — забелязвам, че сте ядосан, за което ви се извинявам. Нямам и най-малки доказателства или улики, които да подкрепят моята теза, освен едно нещо — той вдигна бастунчето си, насочвайки го към Амеротке. — Господарю съдия, аз просто не вярвам в подобни съвпадения.

— Кажете ми — Амеротке посочи към вратата, — когато пристигнахте тук, какво намерихте?

— На практика нищо: няколко ленени кърпи, отворени гърненца с благовонни масла, флакон със зехтин, лампа от онези, ароматните, които като горят, отделят парфюм. Телата бяха извадени от басейна и лежаха тук, на пода. Разпитах Санеб, стража, който ги бе намерил; той каза, че Хаят плувала в едната страна на басейна, а Ипуе — в другата.

— И какво? — попита Амеротке.

— Господарю съдия, да приемем, че по случайност на Хаят й е прилошало, или пък обратното — Ипуе е имал някакъв проблем. Единият щеше да скочи вътре и да отиде при другия, за да му окаже помощ, и отново по случайност, пак възниква инцидент, апоплектичен удар 41 41 От „апоплексия“ — медицински термин за мозъчен удар. — Б.р. ли, не знам какво точно. Да го кажем направо, без заобикалки, господарю съдия, защо двете им тела не са плували заедно? Намерени са поотделно. Просто не вярвам, че двама души могат да умрат от инцидент, случайно, в един и същ момент, в един и същ басейн. Разбира се — сви рамене Надиф, — ако вие пишете до Божествената и докладвате, че е било инцидент, аз ще го приема за такъв. Но ви казвам това — той се приближи, — ако ме заведете в Храма на Птах и ме накарате да се закълна пред най-свещения му олтар, че това наистина е било инцидент, аз ще откажа. Господарю съдия, аз съм убеден, че Сет, Богът на убийството, е посетил този дом. Той се е промъкнал в този прекрасен рай и е навестил този басейн. Ипуе и Хаят са били убити.

— И все пак ние не знаем какво се е случило тук — отвърна му язвително Амеротке. — Най-доброто, което можем да направим, началник Надиф, е да опитаме да направим възстановка на събитията. И именно това възнамерявам да сторя.

Той потупа Надиф по рамото и излезе от павилиона. Слънцето вече прежуряше, затова каза на Шуфой да отвори слънчобрана, с който джуджето не се разделяше, после повика Хутеп и му нареди какво точно трябва да направи. Кушитът го погледна изумено:

— Сигурен ли сте, господарю?

Амеротке мълчаливо даде знак на хората на Хутеп да се приближат.

— Е — каза той, — всички вие сте били членове на Меджай някога, нали?

Всички кимнаха в съгласие.

— Някога сте носили пръстена и гривната на дясната си ръка; сега, като бивши полицаи, ги носите на лявата?

Те отново изсумтяха в знак на съгласие.

— Е, добре тогава, това, което искам от вас — продължи Амеротке, заслонил очи с ръка срещу слънцето, — е да направите възстановка на събитията, които са се случили тук. Двама от вас ще плуват в лотосовия басейн. Ти, Хутеп, и още един от хората ти ще се опитате да се прекачите през плета от трънки, без да бъдете забелязани. Останалите ще заемат същите наблюдателни позиции, на които са били вчера.

Най-напред това предизвика известно учудване и дори ги развесели малко. Надиф понечи да възрази, но Амеротке категорично вдигна ръка.

— Това е най-малкото, което можем да направим — заяви той. — Може да открием какво именно се е случило.

Амеротке седна на моравата под слънчобрана на Шуфой. Двама от стражите на Хутеп се съблякоха и без много подканяния се гмурнаха в басейна и заплуваха и запляскаха из него. Мабен и Мериет стояха на сянка в павилиона и наблюдаваха развитието на драмата. Най-сетне Амеротке бе успял да наложи някакъв ред. Двамата кушити от охраната, които плуваха в басейна, все повече се уморяваха, но продължаваха да чакат. Амеротке дочуваше как зад оградата Хутеп и Санеб се опитват да се изкачат по нея. Накрая вратата на дворчето се отвори и двамата със засрамени лица влязоха вътре.

— Господарю — Хутеп застана в единия край на басейна, вперил поглед в Амеротке, — това е невъзможно.