Пол Дохърти - Отровителят от Птах

— Приятели — бавно заяви Амеротке, претегляйки много внимателно всяка своя дума, — беше зададен много важен въпрос. Кой е наследникът?

Мабен се прокашля, за да прочисти гърлото си:

— Господарю, наследството отива в Храма на Птах. В завещанието си Ипуе изрично е заявил волята си, че ако умре без жена или наследник, всичко трябва да отиде при бога-творец, създателя, като ататау — божествен дар на Птах.

Амеротке кимна с разбиране. Подобни завещания бяха нещо обичайно, затова не беше и чудно, че храмът в Карнак процъфтяваше като кедрите в Ливан. Гърлото му вече бе толкова пресъхнало, че той все пак се реши да наруши протокола.

— Госпожо — приведе се той към Мериет, — гърлото ми стърже като пясък. Малко вода, моля ви.

Тя се усмихна, лицето й се смекчи и сякаш се разхубави, после кимна вежливо, стана и забързано излезе от залата.

Амеротке се обърна към Мабен:

— Какви бяха отношенията между Ипуе и Мериет? Имам предвид, преди Патуна да изчезне?

— Бяха приятели — Мабен сви рамене, — балдъза, зет, шурей, ние хапвахме и пийвахме заедно, ходехме до града. Много приятелски.

— А после?

— Отношенията охладняха — Мабен внимателно подбираше думите си. — Станаха формални. Говореха си, но като цяло гледаха да се отбягват един друг.

— Имаше ли някакви грубости помежду им, било като думи, било като действия?

— О, не — поклати глава Мабен, — нищо подобно. По-скоро като дипломати, които са врагове, но са решили да крият това в името на разбирателството.

— Между момента на изчезването на Патуна и смъртта на Ипуе случвало ли се е нещо в тази къща — Амеротке се обърна към Мабен, — нещо, което би могло да доведе до ужасната смърт на двамата със съпругата му?

Мабен затвори очи за миг, мислейки усилено. Когато ги отвори, погледна право в Амеротке:

— Нищо, господарю. Това не бе най-щастливото семейство, но след брака му с Хаят Ипуе изглеждаше доста доволен.

— И този брак бе сключен преди…

— Преди около година. Той и Хаят явно бяха много влюбени един в друг, нищо друго не ги интересуваше.

Амеротке замълча, когато Мериет се върна с поднос стакани, всеки съдържащ по литър вода. Всички благодарно отпиха. Амеротке пресуши своя и го постави обратно на подноса.

— И така, госпожо, вие обвинявате Ипуе, че е бехен ? — Амеротке употреби официалния правен термин за убиец.

— Да, обвинявам го.

— Но нямате никакви доказателства!

Мериет го изгледа студено в отговор.

— Дори и така да е — въздъхна Амеротке, — сега сме изправени пред смъртта на Ипуе, настъпила при много странни и загадъчни обстоятелства.

— Може да е било просто ужасен инцидент — заяви Шуфой. — Пръстът на Шаи, Бога на късмета.

Надиф енергично поклати глава. Амеротке тайничко се зачуди защо ли шефът на полицията е толкова непреклонен. Или пък той, Амеротке, неволно се опитва да заглади нещата и да ги смекчи? Божествената бе изпратила куриер, който го беше изчакал пред Дома на златната лоза при пристигането му там. Той бе дошъл, за да изрази крайното недоволство на Божествената от смъртта на Ипуе и му бе припомнил, че търговецът е бил „приятел на фараона, който се е топлил от нейната усмивка“. С други думи, печално заключи Амеротке, Ипуе бе подкрепил Хатусу при идването й на власт, заедно с други влиятелни люде в Тива той я бе поддържал и след това и освен всичко даряваше много злато и сребро в Дома на съкровището.

— Вижте — Амеротке вдигна пръсти, за да изброи фактите и да подчертае становището си, — първо, лотосовият басейн е заобиколен от висока ограда от трънкосливки, която дори и опитен катерач би се затруднил да прескочи, нали?

Надиф се съгласи.

— Второ, оградата и вратата са били охранявани от Хутеп и хората му, но никой от тях не е съобщил за нещо нередно. Трето, в къщата не е имало никой друг, освен слугите; господарката Мериет и господарят Мабен са били в Храма на Птах; всичко е било тихо и спокойно.

Отново се чу леко мърморене в знак на съгласие, с което всички посрещаха думите му.

— Четвърто, виното, което са пили Ипуе и Хаят, не е било отровено, било е чисто, вече сме установили това — Амеротке се почувства някак объркан и смутен. Стоеше тук, в тази прекрасна зала, опитвайки се да установи истината за внезапната и загадъчна, двойна смърт. Надиф твърдеше, че това е убийство, Мериет го провъзгласи за Възмездие от Сет, докато Мабен го наричаше нещастен инцидент.

— Питах вече достатъчно — внезапно заяви съдията. — Нека да излезем и да видим сами.