Пол Дохърти - Звънарят от Оксфорд

— Какъвто и да е той, сър Хю, все пак не може да чете и пише.

— Разбира се, че не може, затова си рисувала камбанката в горната част на всяка прокламация. Така е знаел как да я закачи. — Корбет замълча — Има я на всяка прокламация и точно през нея е бил забит гвоздеят. Чудех се защо. Сега вече знам причината.

Той се зарадва, че е успял да привлече вниманието на лейди Матилда: беше спряла да бродира.

— Убийството е като игра — продължи Корбет. — Както при шаха, трябва да планираш ходовете си. Едва ли в началото си смятала да убиваш: основната ти цел е била да привлечеш вниманието на краля и да получиш власт над „Спароу Хол“… докато Ашъм не е заподозрял нещо. Бог знае защо или как. Бил е приятел на брат ти. Спомнял си е трактатите и писанията на фракцията на дьо Монфор. Знаел е, че си обучена да пишеш като писар. — Корбет посочи изцапаните й пръсти. — Затова отдръпна ръката си, когато се опитах да я целуна. — По нея имаше следи от мастило, нали? Ашъм е бил умен човек. Знаел е, че Звънарят се намира в „Спароу Хол“ и има достъп до трудовете на дьо Монфор. Може би е изказал подозренията си? Затова си решила да го убиеш. Следобедът, когато е умрял, ти си била с Трипъм — или поне така каза — но подозирам, че си убила Ашъм, преди да се видиш със заместник-декана. Ти и мастър Мот е трябвало да действате бързо, преди подозренията на Ашъм да се потвърдят. Отишли сте в празната градина и скрити зад храстите, сте извършили жестокото убийство. Мастър Мот е почукал на прозореца и когато Ашъм отворил капаците, не го заподозрял нито за миг и отворил прозореца. Но ти си била също там, скрита под прозореца или встрани от него. Убила си го с арбалета, после си хвърлила вътре късчето пергамент. Замаян, Ашъм се опитал да напише името на убиеца със собствената си кръв на същото това парче. Още си мислел за Хенри Браос и Матилда, неговата сестра, „Parva Passera“. Така и не успял да го допише.

Корбет погледна Ранулф, който беше впил очи в лейди Матилда. Надяваше се, че мастър Мот няма да се върне, макар да знаеше, че дори да стане така, младежът не би могъл да се пребори с Ранулф. Писарят облиза устни.

— Но както при игра на шах, играчът може да направи погрешен ход. Ашъм трябвало да умре веднага и ти си се възползвала от предсмъртното му писание — Пасърел щял да поеме вината. Но после си започнала да размишляваш: Ашъм и икономът са били приятели, може би библиотекарят е споделил с него подозренията си. Затова си се погрижила малкото наследство да стигне до Дейвид-ап-Томас и приятелите му, а останалото било лесно. Те обвинили Пасърел и той побягнал към църквата, но ти си знаела, че кралят изпраща свой писар в Оксфорд и не бива да даваш на иконома възможност да говори с мен. Затова мастър Мот отишъл с кана отровно вино и Пасърел вече не бил опасен. Знам, че е бил мастър Мот, защото когато влязъл през страничния вход на църквата, отшелницата видяла как ударил крака си в стъргалото, но не извикал. Като глухоням, той просто е трябвало да понесе болката.

— Ами Лангтън? — попита лейди Матилда.

— Преди да тръгна за Оксфорд — отвърна Корбет — обесих разбойник на име Бозо. Преди да го осъдя, го попитах защо е убивал. В отговора му имаше някаква странна логика: „Щом убиеш веднъж — отвърна той — е лесно да го направиш втори и трети път.“ Ти, лейди Матилда, ти си Звънарят, отмъстителят за всички обиди през годините. Ти си осъдила на смърт онези преподаватели, които са дръзнали да обмислят промени в колежа, създаден от любимия ти брат. В същото време си щяла да пробудиш съвестта на краля.

Лейди Матилда се усмихна и остави бродерията си.

— Ти говореше за шах, сър Хю. Обичам трудните партии, някой ден трябва да поиграем.

— Сигурен съм, че си се наслаждавала на играта си — отвърна Корбет. — Някога си била кралски шпионин, обичаш да се занимаваш с интриги. Когато си върнала книгата, взета от Ашъм, си се почувствала в безопасност; все пак, си прегледала книжата на брат си и си премахнала всички места, където е говорел за своята „sorror mea, parva passera“. Ти си имала достъп до документите и ръкописите на убитите, до отровите на Чърчли и достатъчно време, за да се подготвяш, да планираш и да се защитиш. Помисляла ли си някога, че смъртта на старите просяци може да бъде свързана със „Спароу Хол“?

Лейди Матилда направи гримаса.

— Не — продължи Корбет, — предполагам, че си била прекалено вглъбена в своите зловещи планове — да накараш да разпуснат преподавателите от „Спароу Хол“, колежът да бъде затворен, само за да бъде възстановен, след като спечелиш благоволението на краля — и повече те е интересувала играта, отколкото резултатът. Смъртта на Лангтън имаше за цел само да засили страха — продължи Корбет. — От името на Звънаря си ми написала писмо преди вечерята и си го дала на Лангтън да го пази. Той беше много покорен и би приел всяко обяснение. Пък и ти си му казала да ми го връчи след като вечерята приключи.