Пол Дохърти - Стрелецът демон

Корбет седна до нея.

— Ако бил който и да е друг мъж, нещата наистина щели да спрат дотук. Лорд Хенри изпълнил своята част от уговорката, но ти вече си била в ръцете му. Навярно ти го е обяснил. Казал ти е, че ако отношенията ви някога се влошат, той може да отрече светотатството си, но ще даде да се разбере откъде произхожда известната реликва. Тогава ли ти каза откъде всъщност я е взел? Намекна ли ти? Или реши, че е забавно да те разстрои с разкритието си?

— Както каза, сър писарю — извърна се към него лейди Маделин, — лорд Хенри не се боеше нито от Бога, нито от хората.

— За нещастие и на двама ви — продължи Корбет, — някой разбрал какво е станало: собственичката на един публичен дом в Рай. Тя била привързана към младата проститутка Сесилия, чиято коса била пожертвана. Внимателно проучила всичко и открила, че Сесилия е била изпратена в чужбина, затова дошла в Ашдаун. Съмнявам се, че лорд Хенри би й казал защо е отрязал златните къдрици на Сесилия. Но Франсоаз Суртийон беше умна жена, нали? Подозирам, че е дошла в манастира и е видяла реликвата. Дошла като една от многото поклоннички. Тя разпознала косата на Сесилия — била я ресала твърде често — и разбрала истината. Говори ли с нея? Или като знатна игуменка отказа да я приемеш? Франсоаз ти написала писмо. На пръв поглед невинно, но ти си щяла да прочетеш истинското съдържание между редовете. Заплаши ли те с изнудване или с публично опозоряване? Ти, разбира се, си й изпратила в отговор мила и невинна бележка. Защо Франсоаз не дойде да обсъдите въпроса лично? Може да отседне в „Горският дявол“. Изпълнена с ярост, Франсоаз приела. Искала обезщетение. Искала възмездие.

— И аз съм излязла от манастира и съм я убила? — подигравателно попита лейди Маделин.

— Мисля, че е възможно. Ти имаш отделна къща, кухня и конюшня. Страничната врата до нея води право към гората. Ти не си длъжна да даваш обяснения на никого. Наредила си да не те безпокоят и си излязла на езда. Кой би допуснал, че под наметката с качулка се крие игуменката? Определила си деня и времето, когато Франсоаз е трябвало да се срещне с теб. Разпитах ханджията. Тя пренощувала там една нощ и на другия ден напуснала хана. Тръгнала пеша по пътя, за да стигне до предварително уговореното място в уречения час. Навярно е била някоя усамотена долчинка или просека, недалеч от хана. Може би дори си й предложила да я пресрещнеш по пътя.

— Опасно би било да пращам подобно писмо.

— Нима? Неподписано и без печат? Особено, ако си казала на Франсоаз да го донесе със себе си, за да докаже коя е.

— Можела е да каже на някой друг.

— Защо, ако е възнамерявала да те изнуди?

Лейди Маделин отвърна очи.

— Междувременно — продължи Корбет, — ти си излязла от манастира и си минала по тайна пътека. Лъкът и колчанът със стрели вече били скрити близо до мястото на срещата. Пристигнала си там по-рано. Използвала си същата хитрост, както и с мен — хвърлила си камъче на пътя. Франсоаз спряла и погледнала нагоре, стрелата я пронизала в гърлото. Уверила си се, че наоколо няма никой и си излязла на пътя. Търколила си тялото по склона, взела си кесията и дисагите й, съблякла си я и си заровила тялото. Спокойно си разгледала личните й вещи. Подозирам, че Франсоаз е носела кичур от косата на Сесилия. — Корбет отвори кесията си и измъкна двете панделки. — Ти си го взела, но в бързината си изпуснала това. Промъкнала си се обратно, яхнала си коня, захвърлила си вещите на Суртийон в някое тресавище и си се върнала в „Света Хавизия“.

— Интересна история, писарю.

— Бог знае какво станало след това — спокойно продължи Корбет. — Може би брат ти отишъл в онази къща в Рай и открил, че Франсоаз липсва. Заплаши ли те? Или продължи да ти се подиграва за светите мощи? Търпението ти се изчерпало — лорд Хенри бил причината за всичките ти нещастия. Разбрала си за лова и си отишла в долчинката, където сте играели като деца, предишния следобед. Скрила си лък и колчан стрели в хралупата на един от дъбовете. На другата сутрин, скрита под наметало и качулка, си излязла от манастира. Този път си щяла да сложиш завинаги край на подигравките на брат си за мощите и подмятанията му за Гейвстън. И да удовлетвориш дългогодишната си омраза към него.

Лейди Маделин сведе глава.

— Била хубава слънчева утрин — продължи Корбет. — Лорд Хенри бил удобна мишена, този път нямало да стреляш в шията, а в сърцето. Още докато падал на земята, ти си бързала обратно към коня си, по пътя си скрила лъка и стрелите и си се върнала в манастира.