Пол Дохърти - Стрелецът демон

— Не ставай смешна! Не съм дошъл да те арестувам, но ти казвам истината. Подслонила си Гейвстън тук, нали? Идвал е на два пъти. Видели са го да влиза в частните ти покои.

— Гейвстън е повече жена и от мен! — отвърна тя. — Всички го знаят! — Игуменката се отпусна на пейката. — Надменен глупак! Появи се нагизден като някакъв трубадур! Кой го е видял?

— По-добре да не ти казвам.

Лейди Маделин подсмръкна шумно.

— Когато бяхме малки, аз и сър Уилям си играехме с младия принц. Едуард помоли брат ми за помощ и подкрепа и той му ги даде. Аз също бях посветена в заговора. Уелският принц изпрати писмо с личния си печат, в което пишеше, че когато стане крал, няма да забрави помощта ми, нито благословения храм на света Хавизия — тя се усмихна леко, извади броеница от джоба си и я запремята между пръстите си. — Обясних му как да дойде — продължи игуменката, все едно си говореше сама. — Видя къщата ми. Залепена е за стената на манастира и има собствена конюшня и двор. Той можеше да пристигне тихомълком. Но не, младият фукльо се изтъпанчи, дрънчейки с шпорите си, на показ на целия свят! Смяташе, че е много забавно!

— А кога дойде принцът?

— Срещнаха се в църквата и принцът заключи вратата зад себе си. И двамата бяха предрешени. Казах на сестрите, че са зидари, дошли да търсят работа. После Едуард си тръгна, а малко по-късно Гейвстън го последва.

— Колко пъти стана това?

— Както каза самият ти, писарю, видели са го два пъти, нали? Какво ще правиш сега? Ще пишеш до Уестминстър?

— Не, мадам. — Корбет придърпа един стол и седна. — Бих искал да ми помогнеш за още нещо.

— За какво?

— За смъртта на брат ти.

— Не знам нищо за нея. Хенри беше надменен глупак.

— А смъртта на онази млада жена?

— Казах ти всичко, което знам. Тялото й беше оставено при страничната врата и аз го погребах по християнски.

— Знаеш ли, че вероятно е пътувала, преоблечена като мъж?

Лейди Маделин сви рамене.

— Какво общо има това с мен? Намерихме я оставена пред вратата, облякохме я в расо и я погребахме.

— Била е увита с наметало, когато сте я намерили — каза Корбет.

— Бог знае къде е то, мастър писарю.

— Ами Панций Кантроне? — попита Корбет. — Италианският лекар. Знаеш ли, че е бил убит? Със стрела в гърлото. Трупът му беше намерен край едно блато. Изглежда са го убили, малко след като си е тръгнал оттук.

Лейди Маделин шумно въздъхна.

— Сър Хю, този манастир е оазис на спокойствието и светостта — сигурна защита срещу жестокия свят на лорд Хенри и останалите мъже — последните думи тя произнесе с ярост. — Рядко излизам оттук. Съжалявам за смъртта на Кантроне, но с какво мога да помогна?

— Нали ти си го повикала тук?

— Да, беше много добър лекар. Кокалчетата на сестра Фиделис бяха подути. Казах на лейди Джоана да бъде по-умерена в наказанията.

— Мога ли да видя сестра Фиделис?

— Щом искаш. Но защо ти е?

— Когато Кантроне тръгна оттук — продължи Корбет, без да й отговори, — носеше ли нещо?

— Сър Хю, аз почти не го познавах. Дойде в манастира по наша молба. Представих го на лейди Марселина, която се занимава с послушничките. Тя го заведе при сестра Фиделис. Прегледал ръцете й, препоръчал лекарство и след като му предложили храна и напитка, както обикновено, си тръгнал. Ако искаш да говориш с лейди Марселина или сестра Фиделис, мога да го уредя. Но повече от това не мога да ти кажа.

Корбет се почеса по главата, беше уморен и не можеше да мисли.

— Ами сеньор дьо Краон? — попита той. — Идвал ли е тук френският пратеник?

— Посети на два пъти църквата, за да се поклони пред саркофага. Единия път го видях. Не ми хареса наглият му поглед, но не знам нищо за отношенията му с братята ми — тя се изправи. — Искаше да поговориш със сестрите, за които ти казах.

Корбет понечи да откаже.

— Не, настоявам.

И без дума повече лейди Маделин излезе от стаята. Малко по-късно навъсената лейди Марселина и усмихнатата сестра Фиделис влязоха в стаята. Корбет ги разпита. Сестра Фиделис се държеше смирено, но му се усмихна с очи.

— Да — каза тя, поглеждайки косо към лейди Марселина. — Кокалчетата на пръстите ми се бяха подули колкото сливи. Показах ги на лейди Марселина и тя каза на игуменката.

— И повикахте лекар?

— Сигурно някой от конярите го е довел — каза отговорничката за послушничките.

— Тук нямате ли лекар и аптекар?

— Сър Хю, ние сме монахини, не лекарки. Състоянието на пръстите на сестра Фиделис беше тревожно. Пък и италианецът беше идвал няколко пъти да лекува наши сестри. Беше опитен лекар.