Пол Дохърти - Стрелецът демон

Той погледна назад към подиума, където дьо Краон се беше отпуснал на стола си. От Ранулф нямаше и следа.

— Сър Уилям — продължи Корбет, приближил глава до домакина, — дьо Краон е един от най-големите врагове на краля и възнамерява да ме унищожи. Забрави сладките приказки и целувката на мира. Ако ме срещне сам в някоя тъмна уличка, ще ме удуши или ще ми забие нож в корема.

Лицето на сър Уилям се обля в пот.

— Какво ще стане сега, сър? Не мога да се лутам тук, в присъствието на враговете си, и да преследвам блуждаещи огньове! Ще чуя ли истината или да накарам някой от менестрелите ти да ми изпее някоя песен?

Сър Уилям се обърна.

— Сеньор дьо Краон — извика той. — Възникна дребен проблем.

Французинът махна с ръка и сви рамене.

— Трябва да поговоря със сър Хю — продължи домакинът.

— Както всички ние по някое време! — сладко каза пратеникът.

Но сър Уилям, последван от Корбет, вече вървеше из залата. Вън тръгнаха по един сводест коридор, излязоха на чиста, настлана с плочи тераса и се изкачиха по тъмни дъбови стълби.

— Къде е стаята на брат ти? — попита Корбет.

Сър Уилям сякаш се канеше да му откаже да го заведе. Писарят погледна през рамо и наруга наум Ранулф. Подозираше къде е отишъл — да търси хубавата Алиша Върлиън. Фицалан продължи по коридора и спря пред една врата, отвори я и зад нея се разкри разкошно обзаведена, но разхвърляна стая. Корбет забеляза голямото легло с балдахин и завеси от черна коприна, обточени със златни и сребърни нишки. От двете страни на прозореца стояха големи шкафове, навсякъде имаше сандъци и ковчежета с отворени капаци. На един стол бяха струпани части от броня. В средата на широката дъбова маса лежеше меч. Сър Уилям покани Корбет да седне на стола от другата страна и донесе поднос с кана вино и чаши. Корбет отказа.

— Пих достатъчно, сър Уилям.

— Но аз не съм, а както казват студентите „In vino veritas“ — той напълни чашата догоре, седна срещу Корбет и вдигна мълчалив тост.

— Ти ли уби брат си? — започна кралският писар.

— Отидох в гората, за да се облекча — отвърна сър Уилям. — Нямам пръст в смъртта му. Името ми е Уилям, а не Каин.

— Какво знаеш за жената, чийто труп намериха в гората?

— Нищо.

— Защо имаше дамгосана лилия на рамото?

Сър Уилям сведе глава.

— Говори! — отсече Корбет. — И ти си ходил по кръчмите с брат си! Предполагам какво означава този знак — че е била проститутка.

— Но не обикновена. Слагат ги на местата, където се предлагат куртизанки от висока класа.

— Но защо лилия?

Сър Уилям се разсмя.

— Това е френски обичай. Сигурно е била французойка. Ако това, което казваш, е вярно, сигурно е дошла от Абивил или Булон. Французите са по-търпими към проститутките от нас, англичаните. Ако една жена бъде уличена, че държи дом за разврат, я дамгосват така. Тя е собственост на краля и може да бъде глобена.

— И какво е правела в Англия? — попита Корбет.

— Не знам, сър Хю, но голи всички си приличаме, нали? Англичаните обичат проститутките не по-малко от французите и германците. Дори свещениците ги обичат. Има ги във всяка страна — Сър Уилям остави с трясък чашата си. — За Бога, човече! Английски проститутки работят във Франция, а френски — в Англия. Преструват се на дами, изпаднали в беда. За един беден земеделец, който иде в Рай, Дувър или Уинчелси, френската проститутка е истински деликатес. Но за тази не знам нищо! Нито защо е била в Ашдаун, нито защо някой е пратил стрела в гърлото й!

— Ти ли откри трупа? Ти ли го занесе пред манастирските порти?

— Не.

— Брат ти ли беше?

— Хенри никога не би си изцапал ръцете с подобно нещо.

Корбет се облегна назад. За пръв път обърна внимание на рафтовете, пълни с книги, подвързани в телешка кожа. Някои от подвързиите, украсени със злато и сребро, проблясваха на светлината на свещите.

— Свещите бяха запалени, когато влязохме тук — каза Корбет. — Не се ли боиш от пожар?

— Помириши въздуха — отвърна сър Уилям. — Те са от чист восък. Не хвърлят искри. Свещникът е бронзов, капачето — от мед. Чудесна идея на брат ми. — Младежът посочи наоколо. — Ашдаун е изграден от най-скъпия камък, който родът Фицалан можел да си позволи. Не се боим от пожар.

— Но се боите от тайнствения стрелец — забеляза Корбет. — Освен това знам за „Розата от Рай“.

— Нямам нищо общо с това.

— Не съм казал, че имаш, но ме излъга. Знаеш какво означава.

— Хенри беше пощурял — обясни сър Уилям, намествайки се на стола. — Непрекъснато развратничеше. Жената на кръчмаря в „Червената роза“ беше увлечена по него. Хенри я напусна, затова тя се обеси, а мъжът й я последва. Кръчмата беше продадена и смени името си. Татко направи всичко възможно, за да потули скандала.