Пол Дохърти - Призракът на тресавището

— Но не е намерил онези разрешителни писма, върху които стояло името на Уолъсби?

— О, не! — Ранулф посочи с ръка. — Обаче те биха могли да бъдат обяснени задоволително. В действителност абат Стивън е търсел признаци за обичайните номера: бои и прахове, които биха могли да изменят цвета на лицето.

— Или да накарат човек да започне да изпуска пяна от устата си! — добави Корбет.

— Тавърнър не е имал такива познания — продължи Ранулф, — тъй че някой от „Сейнт Мартин’с“ го е подучил и му е дал такъв прах, което по пътя на логиката ни довежда до лечителя Елфрик.

Корбет се облегна в креслото си.

— Ако си прав, Ранулф, тогава някои от тези монаси трябва да са заговорничели срещу абат Стивън. В дъното на заговора е стоял Уолъсби. Той не е обичал абат Стивън и е изплел заговора. Но за да успее, се е нуждаел от помощ тук, в „Сейнт Мартин’с“.

— От приора Кътбърт?

— Вероятно. От Елфрик сигурно. Ако Уолъсби и Елфрик са стигнали дотук, човек трябва да помисли и дали са имали на ум да извършат убийство. Ранулф, докарай ги тук!

Щом довереникът му отиде да ги търси, Корбет започна да крачи из помещението, докато накрая Ранулф въведе навъсения Уолъсби и развълнувания Елфрик в стаята на абата.

— Ще стигна бързо до същината на въпроса. — Корбет седна и потри ръце. — В много отношения абат Стивън е бил всеопрощаващ баща на своето братство. За едно-единствено нещо е бил неотстъпчив: по въпроса за погребалната могила в Кървавата ливада. Той е бил заклинател. — Корбет посочи към Уолъсби, — Ти не само си се противопоставял на възгледите му, но и не сте го обичали като човек. Не ни каза, че си роден по тези места, архидяконе, и че твоята враждебност към абата е имала дълбоки корени.

Уолъсби се изкашля и запристъпва от крак на крак.

— В това има ли някакво престъпление, сър Хю? Има мнозина, които не обичам, било то кралски служители или духовници.

Корбет се подсмихна.

— Опитал си се да го опозориш, знаем това, под прикритието на академичен приятелски спор. А ти, Елфрик, лечител и член на съвета, ти си бил шпионин на Уолъсби. Кореспондирал си тайно с него и си му съобщил кога Тавърнър е пристигнал тук, както и за реакцията на абат Стивън. Освен това си доставял на нашия измамник нужните прахове и отрови, за да му помогнеш в неговото представление. Затова ли умря абат Стивън? Защото обърка кроежите ви? Това ли е обяснението на стрелата в сърцето на Тавърнър? Защото твоите добре скроени заговори и планове са били разбити на пух и прах? — Корбет удари с юмрук по масата. — Искам истината, брате!

Елфрик имаше вид на човек, който всеки момент щеше да падне в несвяст: без да каже дума, той отиде и се свлече на един стол срещу стената, после зарови лице в ръцете си.

— Peccavi! Peccavi! 24 24 Съгреших (лат) — (Бел. прев.) — напевно произнесе той. — Грешил съм и отново съгреших!

— Не бъди толкова слаб! — изръмжа Уолъсби.

— Мълчи! — изхриптя Елфрик. — Това беше твой план! Сър Хю, имаш право! Абат Стивън нямаше да отстъпи за странноприемницата! Освен това той нямаше да ни позволи да вземем свещената реликва. Както и други от съвета, аз мечтаех „Сейнт Мартин’с“ да стане втори Гластънбъри, свято място, което да съперничи на Уолсингъм или дори на Кентърбъри. Не беше само странноприемницата…а и светилището, поклонниците…

— Разбира се! — прекъсна го Корбет. — А когато има светилище, стават и чудеса. А където цъфтят чудеса, трябва да има лечител, който да удостоверява тяхната истинност, да не говорим за добре обзаведена с легла и добри лекарства лечебница. Всички вие мечтаехте за величие, нали?

— Архидякон Уолъсби е роден по тези места — продължи лечителят, забил очи в пода. — Преди седем месеца той дойде тук под предлог, че ще посети семейството си, и заговорът бе съставен. Аз се свързвах с него. Ти обобщи останалото. Тавърнър дойде в „Сейнт Мартин’с“, а аз го снабдявах с нужните дози прахове. Писах също така на Уолъсби, като използвах наш шифър, и му съобщих, че абат Стивън е силно впечатлен. Не исках да сторя нищо лошо! — Лечителят изтри сълзите от очите си. — Знам, че съгреших. Беше извършено мошеничество. То щеше да разбие сърцето на абат Стивън, а той не го заслужаваше. Почти се успокоих, когато Тавърнър обърка плановете ни. Каза, че ще действа внимателно и няма да опозори името на абата. — Лечителят разпери ръце. — Какво можех да направя? Излезе така, че ловецът се хвана в клопката. Тавърнър каза, че ако кажа истината, ще бъда опозорен. Как можех да продължа да бъда лечител без доверието на абат Стивън? Но аз нямам нищо общо с убийството на Тавърнър, кълна се! Изповядах греха си. Възнамерявах да оставя нещата да вървят така, както са поели, докато…