Пол Дохърти - Сянка над короната

Под надвисналата огромна кула на норманския замък Норъм, построен на висока скала над реката, Корбет се сбогува с послушниците и се упъти нагоре по пътя, изсечен в скалата, към крепостта. Комендантът на замъка, сивокос стар войник, го чакаше във външния двор, а около него стояха още хора, облечени в ливреи, украсени с герба на лорд-канцлера.

— Мастър Корбет, писар в кралската канцелария, нали? — излая комендантът.

— Да — каза Корбет и скочи от коня. — Тук ли е лорд-канцлерът?

— Да — отвърна комендантът. — Тук е и те чака. Следвай ме!

Корбет каза на Ранулф да си намери удобно място и Да го чака, после влезе в замъка.

Бърнел беше доста пълен и страдаше от задух. Той чакаше Корбет пред вратата на една голяма стая, и постоянно бършеше потта от плешивата си глава с меките си, месести ръце. Лорд-канцлерът благодари на коменданта и двамата с Корбет влязоха в пустото, почти празно помещение. Стените бяха от камък, тежки греди бяха кръстосани по тавана, на едната стена имаше огромно каменно огнище. Светлината влизаше през високи, тесни прозорци. Мебелировката беше оскъдна — дълга дъбова маса, тежки столове, подобни на църковни тронове и масивни ракли с железен обков край стените. На масата имаше поднос с кана вино и няколко калаени чаши. Бърнел наля вино в две от тях и кимна на Корбет.

— Седни, Хю. Радвам се да те видя отново. Нека поседим в прозоречната ниша, за да се разхладим от ветреца. Чудесно място е това, оттук виждаш едновременно Англия и Шотландия. Получи ли писмата ми? Аз получих твоите — допълни той, без да дочака отговор. Корбет се разположи до господаря си край прозореца и започна да разказва. Този път не пропусна абсолютно нищо. Познаваше добре лорд-канцлера и не се заблуждаваше от привидното му добродушие — умът му беше остър като бръснач и веднага щеше да забележи всяка непоследователност в разказа му. Епископът седеше мълчаливо, отпиваше от виното и слушаше внимателно писаря/Прекъсваше го рядко, с някоя суха забележка или въпрос. Отвън запя чучулига. Птицата пееше и описваше ликуващо кръгове в златистото лятно небе. Корбет замълча, загледан в нея, после заключи тихо:

— Това е всичко? А сега, господарю, ще ми кажеш ли защо ме изпрати там?

Бърнел се покашля.

— Първо — поде той, — не се тревожи, че Бенстийд няма да получи възмездие. Познавам добре епископ Уисхарт — Бенстийд няма да напусне Шотландия жив. Що се отнася до шотландците, дълбоко се съмнявам, че ще имаш повод да посетиш отново страната им. Моя грижа е да прикрия твоите занимания през последните седмици от негово величество. В края на краищата — Бърнел се усмихна кисело, — аз рискувам не по-малко от теб, затова и внимавах да заловя всички писма, които Бенстиид пращаше на юг до краля.

Бърнел стана, за да раздвижи схванатото си тяло, и закрачи бавно напред-назад. Корбет седеше неподвижно и го наблюдаваше.

— Изпратих те в Шотландия — каза Бърнел, — без знанието на негово величество и по своя воля, защото не желая между Англия и Шотландия да избухне война. В момента и в двете страни цари мир, и двете имат полза от спокойствието. Но Едуард, нашият върховен повелител, винаги е разсъждавал другояче. Той е роден завоевател, Корбет: смаза съпротивата на уелсците, изби вождовете им и превърна кралствата им в английски графства, управлявани от мрачните замъци, които издига навсякъде. Винаги е искал да постъпи по същия начин и с Шотландия. Първо се постара да омъжи сестра си, Маргарет, за Александър III, c надеждата, че един ден на шотландския престол ще седи негов племенник. — Бърнел помълча за миг. — После Маргарет и двете момчета починаха. Кралят ни привидно се примири, но се опита да принуди Александър да положи пред него васална клетва. Искаше да учреди по принцип някаква зависимост на Шотландия от Англия — в случай, че възникнеше някакъв проблем около наследяването на престола. Тъй или иначе — продължи уморено епископът, — влюбчивият Александър, лишен от наследници, дълго време си остана неженен. Нашият господар бе напълно доволен от това положение, но после всичко се промени. На френския престол се възкачи нов крал, Филип IV, чиито планове за бъдещето са дори още по-амбициозни от тези на Едуард. Чувал ли си някога какво говорят правниците, които са на служба при него? — Корбет поклати отрицателно глава. — Интересно е, можеш да ми вярваш. — Бърнел седна отново при Корбет в прозоречната ниша и продължи: — Те разправят, че Филип щял да надмине Карл Велики, и тези приказки тревожат Едуард. Нещата се усложниха допълнително, когато Александър започна тайни преговори с Филип, който му предложи красивата Йоланда за съпруга. Сега вече на шотландския трон можеше да седне кръвен роднина на френския крал — затова Едуард изпрати благонравния Бенстиид като свой посланик в Единбург — разбира се, държа да подчертая, без да му дава категорични нареждания да убие Александър III. Нищо подобно! Бенстиид е получил само устни указания „да стори всичко необходимо, за да попречи на Шотландия да влезе в съюз с Франция“.