Пол Дохърти - Шпионинът на краля

Доволен, Корбет нави пергамента и го върна на Ап Рийс.

— Благодаря — усмихна се на Ковил и кимна. — Ще се видим пак, а дотогава се пази.

Старецът се усмихна беззъбо. Корбет го потупа леко по бузата и излезе в коридора. Би дал месечната си заплата, за да разбере за каква тайна говореше Ричмънд и вече беше решен да разпита графа, без да го интересува, че е роднина на краля.

Когато тръгна към улица „Темза“, вече беше тъмно. Пред някои къщи бяха окачени фенери, гуляйджии, прекалили с евтиния ейл и други наслади, изскочиха от една кръчма и с викове се потътриха по уличката. Корбет стисна дръжката на камата в пояса си и внимателно си проправи път покрай тях. Те му подвикнаха някакви обиди, но той вече беше далеч и с въздишка на облекчение достигна къщата си и се качи по тъмното виещо се стълбище. Обезсърченият Ранулф вече палеше свещите. Корбет го попита как е, но получи в отговор само неясни думи и се усмихна. Щом настроението на прислужника беше такова, вечерята от студено месо и вино щеше да мине в пълно мълчание.

Корбет нямаше нищо против и щом разчистиха масата, остави Ранулф на заниманията му, извади принадлежностите си за писане от едно голямо ковчеже и започна да записва върху парче пергамент подозренията и заключенията си.

Първо, в съвета на Едуард има предател, който издава тайните му на французите и има връзка с враговете на краля в Уелс.

Второ, писарят Уотъртън е наполовина французин, баща му е бил поддръжник на граф Симон дьо Монфор, стария враг на Едуард. Въпреки жестоката смърт на Монфор преди тридесет години, той все още беше почитан на много места, особено в Лондон.

Трето, Уотъртън изглежда богат, държа се подозрително в Париж, Филип го харесва и му праща пари, освен това се срещна с главния шпионин на френския крал Амори дьо Краон.

Четвърто, Уотъртън е бил препоръчан на краля от граф Ричмънд, бивш негов покровител и работодател. Ричмънд е причината да изгубим войната в Гаскония, освен това също е наполовина французин и член на съвета.

Корбет прегледа списъка и въздъхна. Всичко това е много хубаво, мислеше си той, но важни въпроси остават без отговор.

Пето, кой е предателят? Един ли е или са няколко?

Шесто, как предава сведенията на французите? Корбет внимателно изучаваше парчето пергамент, докато свещите почти изгоряха. Най-накрая го захвърли — логиката не можеше да му помогне, когато не знаеше достатъчно. Той угаси свещите и си легна.

Имаше още нещо, но то му убягваше, докато най-накрая, точно преди да заспи, той внезапно си спомни, че писмата, които беше чел през деня, бяха написани с познат почерк. Спомни си разговора с Уотъртън в стаята му в Париж и разбра, че той е преписал писмата до заложниците.

На другия ден Корбет изпрати мрачния Ранулф да разпитва из Уестминстър. Беше почти тъмно, когато прислужникът му се върна в далеч по-добро настроение.

— Граф Ричмънд — каза той — е бил в Средните графства и е участвал в дипломатическо пратеничество за тайни преговори с шотландците. Ще се върне в Уестминстър утре вечер.

Доволен, Корбет прекара следващите два дни, за да оправя собствените си дела. Трябваха му дрехи, изтегли пари от златаря, при който ги държеше и заведе Ранулф на бой на кучета с мечка в Съдърк, но отвратен от гледката, отиде да гледа пиесата „Сътворението“, изнасяна на висока импровизирана платформа от дълги греди, наредени върху дузина каруци.

Тръгна си отегчен от представлението, но се възхити на странните приспособления, които се използваха в него: множество напълнени с вода свински мехури, които изобразяваха Потопа, ковчегът, който се движеше по сцената, листовете метал, които размахваха, за да имитират гръмотевици и гласа на Бог. Той гледаше и се чудеше, но с една ръка стискаше кесията си и се оглеждаше за апаши, които се събираха като ята скакалци на такива места. Тълпата беше огромна — студенти, писари в ръждивокафяви роби, търговци с кожени шапки, дами с прозрачни воали, придворни и благородници с наметки, обточени с хермелин.

Той вървеше, без да се притеснява от изчезването на Ранулф. Купи си горещ пай от един пекар и бавно тръгна през тълпата, наслаждавайки се на сочната и вкусна храна. Отби се в няколко магазина, спря се при един пътуващ търговец, който предлагаше на недоверчивата публика отровната змия, ухапала Клеопатра, краекожието на Мойсей, кичур от косата на Самсон и полирана дъска с образа на Архангел Михаил. Такива измишльотини винаги го забавляваха, независимо че животът му беше подчинен на студената логика.