Разпознало гласа, момичето се усмихна и с бързи, безшумни стъпки тръгна към вратата. Измъкна грамадното резе, открехна и се напрегна да различи посетителя в мрака на коридора. Единственото, което успя да различи Изабо Фламандката, беше покрития с качулка силует. Нощният гост държеше свещ в ръка.
— Какво искаш? — Изабо отстъпи навътре.
Посетителят прекрачи прага.
— Точно сега ли реши да говорим? — кокетно се изсмя Фламандката.
— Ето — отвърна неочакваният гост, — дръж свещта.
Изабо протегна ръка и за миг зърна широкия остър нож, устремен към нежната й гладка шия. Усети ужасна, изгаряща болка и рухна на земята. Кръвта бликна и обля току-що измитото тяло.
В подземията на двореца Лувър, който се намираше на Ил дьо Франс — до извисяващата се величествено катедрала Нотр Дам — се простираше лабиринт от тайни ходници и галерии. Някои извеждаха до бяла стена. Завоите и криволиците на други бяха така многобройни, че който и да е натрапник скоро би се изгубил и обезкуражил. В края на лабиринта, като в центъра на грамадна паяжина, беше тайната стая на Филип IV. Два тесни процепа, разположени високо на една от осемте облицовани с дърво стени, бяха единствените прозорци. Дърво, дебело почти две педи, покриваше напълно пода. Филип IV харесваше помещението. Никакъв шум не се чуваше, дори вратата беше така умело вградена в покриващото стените дърво, че беше трудно да се влезе и — припрян ли е човек — още по-трудно да се излезе. В помещението винаги горяха цели дузини свещи от чист пчелен восък, най-добрите, които шамбеланът 4 4 Шамбелан — висш придворен, който се грижи за вътрешния ред в двореца. — Бел.прев.
можеше да достави. В средата стоеше четвъртита дъбова маса, покрита със зелено сукно, зад нея имаше стол с висока облегалка, а от двете страни на масата — два огромни сандъка с по шест катинара. Във всеки от сандъците се криеше по едно ковчеже, където кралят на Франция — Филип, държеше тайната си кореспонденция, бележки и докладите на шпионите си от цяла Европа. Филип сядаше в центъра на това място и започваше да плете своята мрежа от лъжи и коварства, която да впримчи останалите управници в Европа, били те принцове, крале, или самият папа.
В този момент кралят на Франция седеше отпуснато в грамадния си стол, втренчил поглед в изрисуваните по тавана златни и сребърни звезди и тихо потропваше с пръсти по масата. Насреща му седеше Гийом дьо Ногаре, негов канцлер и напълно доверено лице. Пазителят на кралските тайни говореше тихо и при това бързо за един, после за друг европейски двор и в същото време наблюдаваше най-невъзмутимия измежду кралете. С продълговато бяло лице, светлосини очи и коса с цвят на блестящо злато, Филип, когото наричаха „Хубави“, беше крал до мозъка на костите си. От него се излъчваше кралско достойнство, така както от женското тяло се излъчва фино ухание, а от това на дворцовото конте — мирис на парфюм. Ногаре обаче си знаеше, че господарят му е потайна, хитра лисица, която никому не показва истинското си лице, а оставя другите да се догаждат за истинските му намерения. Пръстите на Филип потропваха все по-бързо по масата. Това не беше добър знак. Всичко показваше, че кралят е изнервен.
Разколебан, Ногаре преглътна с усилие. Знаеше, че откъм неговата страна на масата беше страховитата тайна тъмница на замъка, чийто капак на отвора се управляваше с лост под ръба на масата от страната на краля, затова предпазливо помести стола си настрани. Ногаре беше наясно какво ще последва, отвореше ли се внезапно капакът. С очите си беше видял една от жертвите да пада върху стоманените остриета на коловете отдолу.
— Имаш съмнения ли, Гийом? — полугласно рече кралят.
— Твоя милост, става дума за пари.
Филип лениво насочи сините си очи към Ногаре.
— Разполагаме с нашите налози.
— Една война срещу Фландрия, твоя милост, ще изпразни хазната.
— Можем да поискаме заем.
— Ломбардците ще откажат.
— Има търговци, които ще ни дадат.
— Невъзможно е да повишаваме повече налозите им.
— И какво предлагаш, Гийом?
— Остава Църквата.
Филип се поусмихна и впери поглед в довереника си.
— Това ти се ще, нали! Ще ти се да обложим с данък Църквата, така ли? — Филип се наведе напред и сплете тънките си пръсти. — Има хора, Гийом — продължи той, — които твърдят, че не вярваш в Църквата. Не вярваш и в Le Bon Seigneur 5 5 Le Bon Seigneur (фр.) Господ Бог. — Бел.прев.
.
Ногаре безизразно отвърна на втренчения му поглед. Не беше тайна, че е ренегат. Всички знаеха, че се е отказал от принципите на църквата и религията.
Читать дальше