Пол Дохърти: Пазителят на Портите

— Всичко изчезна — въздъхна тя — като сенки на слънчева светлина. Валанс, всичко е готово.

Младият оръженосец кимна и отвори уста, за да каже нещо, но ръката на кралицата се протегна, твърде енергично за жена, която се предполагаше, че умира и притисна твърдо пръсти до устните му.

— Достатъчно! Достатъчно — прошепна Изабела. — Готов ли е ковчегът?

Валанс кимна.

— Оловен ковчег. — Той се опита да прикрие вълнението си. — Ще бъде поставен в друг, дъбов. Кралят се съгласи да те откарат по Майл Енд Роуд и да те погребат в „Грейфрайърс“.

Изабела се усмихна и кимна.

— Той няма ли да дойде тук? — попита тревожно Оръженосецът.

— Защо да идва? — промърмори Изабела. — Какво общо имаме ние? — Тя сякаш изплю думите. — Нека води кървавата си война и да превърне прекрасните поля на Франция в окървавена пустош. Бог ще го накаже, но и аз също! Валанс, питам те пак, готово ли е всичко?

Младият оръженосец кимна.

— Тогава остави ме. Време е да умра.

Правникът прекъсна разговора си. Батската невяста плесна с ръце.

— Твоята история е за Изабела — радостно се провикна тя.

— Йезавел 5 5 В Стария завет — съпруга на цар Ахав, превърнала се в символ на зла и порочна жена. — (Б. р.) , Френската вълчица.

— Дяволска жена — намеси се и Лекарят. — Казват, че на млади години била красива. Омъжила се за крал Едуард, бащата на сегашния ни крал, но превърнала живота му в ад.

— Нарушила брачните обети! — изкряска Продавачът на индулгенции и отметна назад жълтата си коса. — Едуард имал любовник, Хю де Спенсър, затова Изабела му върнала с Роджър Мортимър. — Той протегна врат като стара кокошка и огледа събралата се компания. — О, да, знам историята. Изабела срещнала Мортимър в Тауър и те станали любовници. Избягали във Франция и се върнали с цяла армия.

— Бях момче в Лондон по онова време — проговори Стюардът, нетърпелив да сподели знанията си. — Кралят избяга на запад с де Спенсър, когато тълпата се вдигна срещу него. Аз бях на пазарите из Чийпсайд 6 6 Квартал на Лондон — (Б. р.) .

Заловиха някои от прислужниците на де Спенсър в гробището при „Сейнт Пол’с“. Свалиха ги от конете и ги посякоха, после оставиха нещастните им изкормени и кървящи тела като късове месо на касапска сергия.

— Аз бях съвсем малко момиче — каза Батската невяста, но си спомням добре вълненията. Екзекутираха де Спенсър в Хиърфорд. Един мой роднина го е видял как умира. Построили специален ешафод. — Гласът й се сниши до шепот. — Обесили го и го изкормили, а след това го разсекли на четири. 7 7 До началото на XIX в. това е наказанието за държавна измяна в Англия — (Б. р.)

— А какво е станало с нейния съпруг, краля? — попита Орачът.

— Завели го в замъка Бъркли — отвърна Батската невяста — и го хвърлили в дълбока яма с гниещи трупове на животни. Трябвало да умре там…

— Но?

Батската невяста нагласи воала си и се приведе напред, доволна, че е привлякла вниманието на всички.

— Една нощ убийци влезли в килията на краля. Хвърлили нещастника на земята, затиснали го с една маса и вкарали нажежен ръжен във вътрешностите му, така че по трупа да няма белези. Моят роднина — добави тя гордо — видял трупа му в ковчега, преди да го погребат в черквата на Глостърското абатство.

— А какво станало с Изабела? — попита Орачът.

— Още три години тя и Мортимър управлявали кралството — каза Батската невяста, — а синът й, нашият благороден Едуард, бил тяхна марионетка. После Едуард се защитил. Една нощ той арестувал Мортимър в замъка Нотингам и наредил да го обесят при Тайбърн 8 8 Малък приток на Темза, чието име става нарицателно във връзка с издигащата се близо до него лондонска бесилка, място за екзекуции от 1300 до 1383 г. — (Б. р.) заради убийството на стария крал.

— А Изабела?

— Била затворена в замъка Райзинг до смъртта си.

Рицарят се обади.

— Бях член на почетната стража на погребението й. — Той присви очи и се втренчи в Правника. — В деня когато погребваха кралицата, имаше някакви вълнения, нали?

Правникът гледаше към Игуменката.

— Да, имаше вълнения — отвърна той най-накрая, като се отърси от унеса си. — Слушайте внимателно, защото погребението на старата кралица предизвика още кървави убийства.

В четвъртък, около средата на следобеда двама мъже, Джон Уотърс, ковач, и Уилям Брамуел, пекар, пресичаха пустошта в подножието на хълма Примроуз към кръчмата „Бялата къща“ близо до гората Сейнт Джон’с. Денят беше мрачен и студен и те с нетърпение очакваха горещата пикантна храна и халбата бира. Вече виждаха светлините на кръчмата слабо да примигват в далечината, когато Брамуел внезапно спря. Той сграбчи ръката на спътника си и посочи към голямото, обрасло с тръстика езеро, над което се издигаха две черни, изкривени дървета. Недалеч от езерото минаваше дълбока канавка, задръстена с вейки и клони, между които, близо до ръба, те видяха на слабата светлина бастун със сребърна дръжка, чифт украсени с ресни ръкавици и празна ножница от сабя. Двамата мъже бързо отидоха до тях. Брамуел се наведе, за да вдигне ръкавиците и забеляза още нещо, което лежеше в канавката.