Пол Дохърти - Пазителят на Портите

Правникът с отвращение погледна червените циреи и белите пъпки, които обсипваха лицето му, лукавите му очи под гъстите черни вежди и рядката му брада, която покриваше пъпчасалото му лице.

— Много хубава история — изфъфли той. Дъхът му миришеше на вино, чесън и лук.

Правникът скри отвращението си и се опита да мине край него. В този момент Продавачът на индулгенции му препречи пътя. Добродушието беше изчезнало от дебелото му, грозно лице.

— Пазителят на Портите ти праща поздравите си — прошепна той. — Внимавай какво говориш!

Никълъс и Скейтлок се облегнаха на столовете си пред огъня. Бяха свалили ботушите си и отпиваха от кларета, който Катрин им беше наляла Тя беше на втория етаж и се опитваше да задържи децата в леглото, докато Джон се оправяше със сметките си. Никълъс се бореше със съня и размишляваше върху онова, което бяха научили. Понякога хвърляше поглед към Скейтлок и се чудеше за какво ли мисли той.

— Скейтлок — започна той, подтикнат от внезапен порив, — за какво мислиш?

Лицето на Скейтлок се изкриви от раздразнение. Той тъкмо щеше да отговори, когато на вратата силно се почука Прислужникът въздъхна с облекчение, стана и тръгна по плочите.

— Тук ли е мастър Чърк? — прозвуча глас от тъмнината.

— Влизай, Крабтрий — извика Никълъс. — Изтрий си краката и дръж ръцете си далече от всичко скъпо. — Той протегна крак и придърпа един стол по-наблизо. — Седни тук. Ако се държиш както трябва, ще получиш нещо за ядене и пиене.

— Много си щедър, господарю, много си щедър — отвърна Крабтрий, като седна на стола между Никълъс и Скейтлок.

— Не съм ти господар! — отсече Никълъс.

— Напротив — отвърна Крабтрий и протегна ръце към пламъците. — Моля те, бъди ми господар поне до празника на архангел Михаил 19 19 В Англия празникът се чества на 29 септември — (Б. р.) . Умирам от глад.

Никълъс хвърли поглед към Скейтлок, който сви рамене.

— Защо не искаш да те виждат с нас? — попита правникът. Лицето на Крабтрий цъфна в усмивка и той заприлича на пакостлив елф.

— Имам основателни причини. Но ми дай шилинг и четвърт, няколко пенита за храна и легло, и съм изцяло твой.

— И защо да те наемам? Крабтрий протегна ръце към огъня.

— За чаша вино и парче хляб, господарю, мога да ти кажа всичко, или поне нещо за мистерията, срещу която си се изправил.

Никълъс кимна към Скейтлок, който се изправи на крака и се отправи към килера.

— Вино — извика след него Крабтрий, — най-хубавият хляб, мек и пухкав, и парче сушен бекон. Може би и ябълка?…

Скейтлок промърмори нещо неразбираемо, но се върна с всичко поръчано, освен бекона. Пъхна чинията в ръката на Крабтрий и постави пред него чаша.

— Няма бекон — изстена Крабтрий.

Никълъс вдигна изненадано очи. Катрин имаше поне три свински бута, провесени от гредите да се сушат. Скейтлок не обърна внимание на погледа му и седна, загледан в огъня.

— Разказвай, Крабтрий — заповяда Никълъс.

Но Крабтрий съсредоточено тъпчеше храната в устата си. Никълъс гледаше как чинията беше почистена и от последната троха. Крабтрий се оригна, взе чашата вино, погледна към огъня и се усмихна.

— Няма да ти разказвам история — каза той, — но ще отговоря на въпросите ти.

— Кой е Пазителят на Портите? Крабтрий отпи от чашата си.

— Един Господ знае, господарю. Всички, от бандите на юг от реката, до мошениците от Хаунслоу и Кларкънуел, се боят от него, но не знаят кой е.

— Мислех, че е кралят на подземния свят? Кралят на крадците.

— Не, не — отвърна Крабтрий. — Той е, както се описва сам, Пазител на Портите. Нито един крадец не може да влезе в Лондон без негово разрешение. Нито едно престъпление в града не се извършва без негово знание. Пазителят е много опасен човек. Ако го обидиш, съдебните пристави ще те хванат и ще те вкарат в Нюгейт. Той е като фермер, позволява реколтата от крадци да бъде изобилна, а когато реши, праща жетварите. Много хора, които са се опълчили срещу него, съжаляват за това, когато застанат на ешафода в Смитфийлд.

Скейтлок издаде неприличен звук.

— Ако не ми вярваш — каза Крабтрий — излез навън и говори с джебчиите от Алсейша или крадците край „Уайтфрайърз“.

— Но как ги контролира? — недоверчиво попита Скейтлок.

— Как се разпространяват слуховете? — отвърна му Крабтрий. — Присъствието му се усеща. И той, като Бога, има свои неведоми пътища. Не бих желал да стана обект на омразата му. — Той направи гримаса. — Вече ме предупреди да не ти помагам.