Пол Дохърти - Пазителят на Портите

Срещу разпръснатите сгради на кармелитския манастир, Никълъс и Скейтлок поеха по паважа през разрушената арка по улицата към мръсна кръчма. Прозорците й бяха заковани с дъски, боята й се лющеше, а табелата, изобразяваща пиян епископ на магаре, висеше накриво. Никълъс се вмъкна в мрака на кръчмата и огледа сбирщината разбойници, събрани там.

— Крабтрий! — извика той. — Знам, че си тук, негоднико!

Скейтлок стоеше като хипнотизиран, стъписан, че господарят му се осмелява да отправи предизвикателство към това сборище от престъпници. Но изведнъж, сякаш от нищото, се появи един мъж. Беше облечен в пъстър жакет, панталон и ботуши в крещящ цвят. Беше роден негодник, макар лицето му, с лукави очи и вечно ухилена уста, да не беше неприятно. Черна като нощта коса обграждаше загорялото му лице и стигаше до раменете му. Усмихнат, той каза:

— Мастър Чърк, спасителю, заповядай в скромното ми жилище.

— Крабтрий — каза Никълъс, — ти си най-безочливият пройдоха под слънцето! Това е слугата ми Хенри Скейтлок.

Очите на Крабтрий, които имаха странен бледосин цвят, срещнаха тези на Скейтлок и той му протегна топла, силна ръка.

— Добре дошъл, Хенри.

Скейтлок стисна протегнатата ръка. Инстинктивно хареса човека срещу себе си.

— Елате! — Крабтрий ги покани с ръка. — Кръчмарю — изрева после той, — дай шише от най-доброто си вино и три чаши! Мастър Чърк ще плати сметката.

Той ги преведе през залата, като успокояваше тревогата или недоволството, породени от появата на двама непознати, с весела усмивка и тихи увещания. Скейтлок забеляза, че масата, която избра, беше в най-далечния край, доста отдалечена от останалите и в близост до малка задна врата. Когато седнаха, Никълъс посочи вратата.

— Навиците ти не се променят, Крабтрий. Винаги готов да побегнеш.

Крабтрий направи благочестива гримаса и разпери ръце.

— Недоразумения, мастър Чърк, недоразумения. Те ме преследват и насън и отравят живота ми.

Те млъкнаха, когато кръчмарят донесе виното и чашите. Крабтрий им сервира изтънчено и учтиво, сякаш вечеряха на голяма маса в общежитие на правници.

— Да ти представя мастър Крабтрий — започна Никълъс, като се усмихна на Скейтлок. — Според собствените му думи той е много онеправдан. Не е крадец, просто трудно различава своята собственост от тази на другите.

— Точно така е — пропя Крабтрий, като се облегна на стената, зарадван на това, което прие като подходящ комплимент. — Твой слуга, мастър Чърк. От време на време се изкушавах да ти стана слуга — той хвърли ослепителна усмивка на Скейтлок, — макар да виждам, че мястото е вече заето.

Никълъс рязко се приведе над масата, сграбчи Крабтрий за ръката и каза:

— Днес е ден за плащане. Дойдох да си събера дълга. Крабтрий принудено се усмихна и с лекота освободи китката си от хватката му.

— Каквото кажеш, мастър Чърк, каквото и да е.

— Знаеш ли нещо за смъртта на Берисфорд? — Нищо.

— Чувал ли си за мошеник на име Синята кожа?

— Знам името, но не и човека. Аз ограбвам живите, мастър Чърк, не мъртвите.

— Излиза, че не можеш да ни помогнеш.

— Не, мастър Чърк, не мога.

Крабтрий се изправи, прехвърли излинялото си наметало през рамо и се отправи към вратата на кръчмата, където се обърна. Лицето му се изкриви в гневна гримаса.

— Разкарай се, Чърк! — извика той. — Ще се видим в ада, преди да ти проговоря отново.

Преди Никълъс да му отговори, той беше излязъл.

— Ако днес е ден за плащане — промърмори сухо Скейтлок — ти си остана тъй беден, както и в началото, господарю.

— Млъкни, Скейтлок.

— Разбира се, господарю.

Никълъс допи на една глътка виното си и излезе в студения здрач. Беше ядосан и ако трябваше да признае, обиден, че Крабтрий толкова лесно се беше отказал от него. Скейтлок се влачеше зад него и мърмореше. Никълъс знаеше, че ругае под нос. Точно в началото на улицата, близо до входа на Уайтфрайърз, едно камъче плесна в локвата пред него.

— Не мърдай, мастър Чърк — изсъска един глас. — Не исках да те обидя, но циркът, на който присъства, беше необходим. Не, не се приближавай. Спри и се прави, че разговаряш със слугата си.

Никълъс се обърна и едва не се сблъска с изумения Скейтлок. Намигна му.

— Стой тук, Хенри — прошепна той, — сякаш разговаряме тихичко. — После се обърна и огледа улицата зад себе си. — Продължавай, Крабтрий — каза той тихо.

— Познаваш ли Пазителя на Портите? — гласът на Крабтрий беше почти недоловим.

— Чувал съм за него.