Пол Дохърти - Пазителят на Портите

— Воните на вино! — изкрещя Катрин. — Скитате до късно из града. Не знам къде сте. Връщате се вкъщи по никое време. — Тя попи сълзите си с кърпа. — А аз, сестра ти, съм се поболяла от притеснение.

Скейтлок се опита да се намеси, но Катрин изля целия си гняв върху него.

— А ти, господинчо — сопна се тя, — си затваряй устата!

Скейтлок направи гримаса и бързо отстъпи назад. Никълъс се опита да се оттегли към спалнята си. Макар да беше напоен с червен кларет и добро настроение, Никълъс познаваше сестра си. Обикновено кротка, сега тя се нахвърляше върху него като атакуващ военен кораб. Най-после той седна до огнището и Скейтлок го последва като сянка, докато Катрин му изнесе обвинителна лекция за това, което не е наред.

Защо не се сдобрил с брат си Робърт? Да, Биатрис се омъжила за Робърт, но това ли е краят на света? Нямало ли друга риба в морето?

— Не обичам риба — направи грешката да се обади Никълъс. Катрин тропна от яд.

— Ти си невъзможен! — отсече тя. — Абсолютно невъзможен.

И излезе от стаята.

Усмихнат мило, Никълъс помаха след нея за лека нощ. Когато се огледа, видя, че Скейтлок вече спи дълбоко.

— Добра идея — промърмори той на себе си. Настани се по-удобно на стола и потъна в пиянски сън.

На другата сутрин и двамата се пробудиха измръзнали, гладни, с главоболие и гузни. С изключение на няколко мрачни погледа и неясни подмятания колко са глупави мъжете, Катрин ги остави на мира. Никълъс и Скейтлок изскочиха от къщата като ученици, които бягат от час. Te дори не посмяха да се погледнат, докато не завиха зад ъгъла и влязоха в една бръснарница, където избухнаха в бурен смях, докато изненаданият бръснар подстригваше косите и брадите им. След това тръгнаха из Чийпсайд и влязоха в една кръчма на Флийт Стрийт, за да закусят.

— Кажи ми — попита Чърк, като си спомни разговора им миналата вечер. — Къде си научил онази латинска фраза, quod est demonstrandum?

— В училище.

— В кое училище? Скейтлок се почеса по носа.

— Пак започваш, господарю. Ти имаш своите тайни, а аз — моите.

— Благодарение на тирадата на сестра ми снощи, не ми останаха много.

Скейтлок се засмя.

— Значи любимата те е оставила заради по-големия ти брат. Какво толкова тайно има в това? Братята се карат още от времето на Каин и Авел. Има по-мрачни тайни и по-големи загадки, включително — добави Скейтлок горчиво — смъртта на Берисфорд. Любимият ти господар, сър Еймиъс Петри ще иска да му дадеш отчет.

Никълъс извади руло пергамент от кожената торба, която носеше под наметката си и поиска перо и мастилница от ханджията.

— Добре, скъпи Скейтлок, да видим с какво разполагаме досега. — Той започна да пише:

Първа точка — имаме мъртъв съдия, но кой и кога го е убил, е загадка. Същото може да се каже и за начина, по който тялото на Берисфорд, напълно сухо, е било открито в канавка край Лондон.

Втора точка — Фромлих и родственицата му също са убити.

Трето, един френски оръженосец, Валанс, бил смъртно ранен, докато се опитвал да избяга на борда на венецианска галера. В предсмъртния си час той повтаря само: „Свети Дени! Свети Дени знае всичко!“

Четвърто, Валанс е знаел някаква тайна, поверена му от мъртвата кралица Изабела. Каква е била тази тайна? Какво общо има Берисфорд с нея?

Пето, кралят, с помощта на сър Еймиъс Петри, иска да разкрие тази тайна.

Шесто, същото иска и кралят на лондонския подземен свят, Пазителят на Портите. Защо? За да изнудва Короната? Пазителят на Портите ли е виновен за последното нападение над мен?

По въпроса с убийството на Фромлих, Пазителят ли е изпратил жената, която ме пресрещна пред Нюгейт? Дали е използвал мародера Синята кожа да убие Берисфорд?

Никълъс изучаваше онова, което беше написал, после вдигна поглед към Скейтлок.

— И сега накъде?

— Може да посетим Мозби, писарят на мъртвия съдия.

— Може — съгласи се Никълъс. — Но той вероятно е казал на властите всичко, което знае. Съмнявам се, че човек като Берисфорд би се доверил на обикновен слуга.

— Къде може да отидем тогава? — попита Скейтлок.

— Застанали сме на кръстопът — заключи Чърк. — Може да пренебрегнем смъртта на Берисфорд и да се опитаме да разкрием тайната, която е знаел Валанс. Може да се бием с Пазителя на Портите на негова територия. Но за да го направим, ни е нужен човек, който познава тайните алеи и улички на Лондон. — Той се усмихна. — А кой може да е по-добър от онзи хитрец Крабтрий?

— Кой? — попита Скейтлок.

— Ще видиш. Е, Скейтлок, накъде да поемем?