Пол Дохърти - Пазителят на Портите

После, когато тъмничарите разнасяли храна, открили щавача мъртъв в килията му. Отровата в чашата му за вино е можела да убие и кон.

— Не съм изпращал никакъв монах.

— Разбира се!

— Кога е станало това?

— Около четири часа. Час по-късно, според свидетели, мистрес Фромлих била посетена в къщата си на улица Кендълуик от възрастна дама, която казала, че носи съобщение и подарък от теб. Малко след като старицата си тръгнала, един съсед се отбил и забелязал, че изпод вратата на мистрес Фромлих се стича кръв. — Скейтлок въздъхна. — Вратата е била разбита. Жената била намерена отпусната на един стол и гърлото й било прерязано от ухо до ухо. — Той взе чашата си и отпи. — Кой би искал да убие един беден затворник, който вероятно нищо друго не е направил, освен че наругал Берисфорд, и застаряла мома, само защото е роднина на Фромлих?

Никълъс рязко се изправи на стола.

— Какво има, господарю? — попита тревожно Скейтлок.

— Фромлих!

— Какво за нея?

— Каза, че е застаряла мома?

— Така я описа сър Еймиъс — като доста стара и твърде глуха.

Той видя как цветът изчезна от лицето на правника.

— Срещнах една жена пред Нюгейт днес — заекна Никълъс, — която твърдеше, че е роднината на Фромлих. Беше млада и много хубава. — Той скри лице в ръцете си. — Бог да те пази, Никълъс Чърк, ти си глупак! — възкликна правникът. — Фромлих ми каза, че в деня, когато изчезнал Берисфорд, и на следващия четвъртък, когато тялото му било открито, се забавлявал в магазина си с млада куртизанка. Жената, която срещнах пред Нюгейт, вероятно е била точно тя, само че този път се престори, че е родственицата на Фромлих. Казах й всичко, което знаех. — Никълъс изскърца със зъби. — Бях толкова сигурен — въздъхна той. — Изигра ролята си много убедително.

Скейтлок се приведе и потупа господаря си по рамото.

— Това поне доказва едно. Жената, която е била с Фромлих и жената, която те е излъгала тази сутрин, е една и съща изкусна куртизанка. Само Пазителят на Портите може да организира подобна измама. Ergo 15 15 Следователно (лат.) — (Б. р.) , той трябва да е замесен в смъртта на Берисфорд.

Quod est demonstrandum. 16 16 Което подлежи на доказване (лат.) — (Б. р.)

Чърк се взря в чашата си.

— Прав си — изстена той. — И двамата Фромлих са били използвани. Когато вече не им трябвали, са ги убили, за да не би той да избегне примката на палача. Нещастната му родственица е умряла, за да прикрият измамата от тази сутрин и да ме предупредят, че Пазителят владее този град.

— Научих още неща — обяви Скейтлок.

— И какви са те?

— Двамата съветници и сър Еймиъс Петри имат големи къщи на Странд. Венър и Купър са женени. Петри е вдовец — жена му починала преди няколко години от неизлечима болест. — Скейтлок въздъхна. — И тримата са много богати — къщите им са на по три-четири етажа и имат градини, които стигат чак до Темза. Поговорих си с прислугата им, с конярите и прислужници от близките кръчми. — Скейтлок се усмихна. — Пих малко и научих много. И Венър, и Купър са били в Сейнт Олбънс 17 17 Градчето Сейнт Олбънс се намира на около 32 км. от Лондон — (Б. р.) в съботата, когато е изчезнал Берисфорд.

— А Петри?

— Бил е в съда цял ден. Говорих с коняря му, а и с писаря.

— Сигурен ли си?

— Както, че седя тук.

— А в четвъртъка, когато тялото на Берисфорд е било открито?

— Всички обядвали в една кръчма — „Широкия меч“ на Фелтоп Лейн, близо до Странд. Върнали се доста подпийнали. Едва можели да вдигат чашите, камо ли да пренесат труп през Сейнт Джон’с Ууд до Примроуз Хил.

Скейтлок се взря в чашата си.

— Господарю — продължи той меко, — съжалявам, че снощи се скарахме.

Никълъс се усмихна и сви рамене.

— Не, Хенри, аз съжалявам. Любопитен съм като всички правници. Твоите тайни са си твои тайни, макар че все още съм любопитен. — Той видя в очите на слугата му да проблясва гняв и бързо продължи: — Но quieta non movere — да не разлайваме кучетата.

Скейтлок си пое дълбоко дъх.

— А сега накъде, господарю? Никълъс се усмихна:

— Не знам, но да пием за истината и за приятелството! Доста по-късно, отколкото възнамеряваха, Никълъс и Скейтлок излязоха със залитане от кръчмата, забравили всичките си проблеми, докато се клатушкаха към къщи и се опитваха да изпеят новия мадригал, който отец Томпкинс им беше дал. Бяха забравили за Катрин, но тя не ги беше забравила. Седеше в кухнята с очи, блеснали от гняв и загледа в упор двамата олюляващи се мъже, прегърнати през рамо, докато примигваха неразбиращо срещу нея.