Пол Дохърти - Пазителят на Портите

После сър Еймиъс разпита двамата съветници за посещението им в „Сейнт Бартолъмю“, но показанията им съвпадаха точно — прекалено точно, помисли си Никълъс — с онова, което му беше разказал шерифът.

— Вече казахме всичко това на Берисфорд — оплака се Венър.

После сър Еймиъс ги попита къде са били в деня, когато изчезна Берисфорд и в четвъртъка, когато беше намерен трупът му. Сърдити и надути от чувство за собствена значимост, те измърмориха отговорите си и застинаха в надменно мълчание. Сър Еймиъс въздъхна и ги освободи. Двамата хвърлиха на Чърк презрителен поглед и с широки крачки излязоха от стаята. Сър Роджър разтвори ръце, сви рамене и ги последва. Петри чу стъпките им да заглъхват по коридора и шума от отварянето и затварянето на входната врата.

— Какво мислиш, Никълъс?

— Смъртта на Валанс остава загадка, но първо трябва да си изясним смъртта на Берисфорд. Сигурен ли си, че съветниците са били там, където казаха, в съботата, когато той изчезна, и в четвъртъка, когато беше открит?

Петри се протегна и мускулите на гърба му се очертаха.

— Да, Никълъс, сигурен съм, както и за сър Роджър Хобдън. В събота и четвъртък и тримата са били в големите си домове на Странд. Всеки от тях има армия подчинени, които ще се закълнат в това. Не са ги виждали навън, слугите не са им носили ботушите, шапките или наметалата, нито са оседлавали конете им.

— Може би участват в заговор за разкриване тайната на Валанс.

— Съмнявам се — каза сър Еймиъс. — Сър Роджър може да е приятел на съветниците, но не знае нищо за Валанс и не познава Берисфорд. — Шерифът играеше с пръстена на ръката си. — И какво биха се надявали да спечелят от подобен заговор? Те ме придружиха в „Сейнт Бартолъмю“ само като официални свидетели. Да, може би са били заинтригувани, но контактът им с Берисфорд щеше да бъде забелязан. Във всеки голям дом има по някой слуга, готов да продаде господаря си за тридесет сребърника. Не, сигурен съм, че нито Венър, нито Купър, нито сър Роджър, когото включвам само защото днес беше тук, имат пръст в убийството на лорд Берисфорд.

Сър Еймиъс рязко се обърна към огнището, пред което Скейтлок беше коленичил мрачно.

— Мастър Скейтлок, добре ли си? Слугата едва вдигна глава.

— Браво! — саркастично каза сър Еймиъс. — Ако срещнеш Кристофър Ратолиър, предай му много поздрави.

Скейтлок извърна лице, но Никълъс го видя да трепва, сякаш го бяха ударили. Сър Еймиъс отново се обърна към Никълъс.

— Знаеш какво да правиш, родственико. Ще защитаваш Фромлих и ще се опиташ да разкриеш тези загадки. — Той остро се засмя. — Макар че един Бог знае откъде ще започнеш.

— Може би Фромлих ще попълни липсващите парченца от този гениален договор — каза Никълъс.

Петри сви рамене и тропна с крак. Никълъс осъзна, че посещението бе приключило. Той взе наметката си, направи знак на Скейтлок да го последва и двамата се сбогуваха. Навън започваше да се мръква. Децата тичаха и скачаха с фенери в ръце и напомняха на светулки в мрака. Група пийнали младежи, току-що излезли от някоя кръчма, ревяха мръсна песен, без да обръщат внимание на възмутените погледи на минувачите. Никълъс изчака, докато Скейтлок нае едно момче с фенер, което да върви пред тях по Странд и Флийт Стрийт. Точно преди да стигнат къщата си в Поултри, Никълъс го освободи и се обърна към прислужника си.

— Много си мълчалив, Хенри. Скейтлок извърна поглед.

— И аз като теб, господарю, мислех за онова, което чухме и видяхме, а то беше много малко. — Прислужникът почеса брадата си. — Това е заплетена работа — промърмори той.

Никълъс го сграбчи за ръката.

— И става все по-заплетена, Хенри. По дяволите да върви сър Еймиъс с неговата потайност! А сега чуй цялата ужасна история…

В малкото таванче над старата къща на улица „Червения пор“ в Кларкънуел, лукавият Крабтрий мислеше за плъхове. Той спря, за да удовлетвори естествените си нужди в една незапалена камина, защото реши, че е твърде студено, за да слиза четири етажа, преди да се облекчи. Изруга на висок глас, когато чу скърцане и като се обърна видя две малки, покрити с черна козина телца върху масата, хрускащи парче хляб, останало от предишната вечер. Крабтрий изми ръцете си в една купа, отвори кожената си торба и извади хляб и каничка сладко бяло вино, открадната от една мръсна кръчма близо до пазара Смитфийлд.

Приседна на мръсното си легло и лакомо се нахвърли върху хляба, като хвърляше предпазлив поглед на двата плъха, които тичаха насам-натам в търсене на нови запаси. Предишната вечер се беше оказала много приятна, благодатно облекчение след несгодите и вонята на затвора Маршълси, където беше прекарал една седмица заради наглото твърдение на един продавач, че е откраднал нещо от сергията му. Крабтрий се загледа в парцаливите си дрехи, още по-замърсени от престоя му в затвора.