Пол Дохърти - Имперски убийства

— Не е чудно, че си знаел толкова много! — прошепна Клавдия.

Тя взе ръкописите и ги пъхна в торбата си, върна сандъчето обратно на мястото му и подреди стаята. После се отправи към „Магариците“. Не отговори на потока въпроси и се качи направо в стаята си. Втренчено гледаше през прозореца към градината, когато Муран почука на вратата и влезе.

— Не трябваше да убиваш Парис! — каза той. — Божествената Августа щеше да го разпитва с дни.

Тя го погледна през рамо:

— За какво, Муране? За да бъдат арестувани и разпънати на кръст и други ли? — Седна на един стол: — Защо не ми каза? — Тя разпери ръце: — Няма защо да крия. Шпионка съм на императорите. Работя за тайните им служби.

— Нямаше нужда да го казваш… — отвърна Муран.

— Защо? Ако е нужно, ще го кажа пак. В какъв странен свят живеем, нали, Муране? Всеки дебне другия и никой не се доверява никому. Хайде, седни на леглото! Не мога да гледам все нагоре към теб, заболява ме вратът.

Муран се подчини.

— Значи, Фортуната не беше твоя сестра, нали?

Муран отрицателно поклати глава.

— Вероятно сте работили в двойка. Права ли съм?

— Поставяха ни общи задачи.

— А ти подозираше ли Парис?

— Не. — Гладиаторът въздъхна: — Фортуната беше много самонадеяна. Рядко споделяше сведенията, с които разполагаше. Искаше да спечели благоразположението на императрицата. Но после, когато бе убита, сам започнах да се питам дали Парис не е намесен.

— Но той, разбира се, е бил прогонен от Максенций, а когато Север умрял, всички са мислели, че е в Капуа.

Муран сви рамене:

— Този човек беше същинска пеперуда!

— Не като теб, а, Муране? — пошегува се тя. — Аз наблюдавам хората, ти наблюдаваш мен. Бедната Януария си мисли, че идваш тук заради нея, но ти всъщност ме пазиш, нали? Дали противникът ти на Колизея не беше специално избран, за да можеш ти да победиш? След това започна да ме търсиш. — Клавдия се засмя: — Радвам се, че го правеше. Затова беше и във вилата на Домацила миналата вечер, права ли съм? — Изправи се и леко го целуна по челото: — Не, не е покана, това е моят начин да ти благодаря. Парис също ме очакваше там, но за да ме убие, не да ме целуне. Беше разбрал, че си там и затова се правеше на любвеобилен приятел. Какво значение е имало това за неговия студен ум? Вече е обмислял как на следващия ден ще ме покани на закуска на чист въздух. — Тя отиде до вратата и я отвори: — О, между другото, предай поздравите ми на Анастасий. Сигурна съм, че идеята да бъдеш мой пазач е била негова!

По-късно същия ден в една закътана част на императорските покои се проведе съвещание. Облечен в доспехи на военачалник, Константин бе седнал на походен стол, майка му беше до него и държеше ръката му. Присъстваха Бес, Крис и Руфин, както и Анастасий и Силвестър. Клавдия най-подробно описа какво се беше случило, като пропусна само някои подробности. Константин внимателно я оглеждаше със своите леко изпъкнали очи. Понякога върху грубото му лице се появяваше лека усмивка. Елена обаче беше бясна. Тя издаваше гнева си, като постоянно потупваше по пода с обутия си в сандал крак. Силвестър беше объркан, Крис и Бес изпитваха лека завист. Анастасий се усмихваше, сякаш да демонстрира задоволството си от постиженията на Клавдия.

— Е, той е мъртъв! — рязко оповести Елена, когато Клавдия приключи разказа си. — Ако можеше да бъде по волята ми, щяха да разпънат мръсника на кръст, за да го видят всички!

— Да, но така е най-добре! — извика Константин. — Парис беше обичан актьор. Актьори се появяват и си отиват, актьори изчезват. Парис изчезна и ще си остане изчезнал. Какво ме засяга дали е имал съучастник!

Клавдия поклати глава:

— Ако е имал съучастник, твое величество, той е в Никомедия.

— А, Лициний! — размаха пръст Константин. — В най-близко време ще трябва да му върна услугата. Ако човек може да купи един убиец, може да купи и двама! — Откъсна се от майка си и се наведе напред: — Много добре си се справила, малка мишко! Далеч по-добре, отколкото си представях, че можеш! Бес? — завъртя се той на стола си. — Държа да осигуриш и друг израз на моето благоразположение — по твоя преценка — императорът стана: — Да — въздъхна той, — опасността отмина. Мъчно ми е, че Домацила умря. — Изведнъж се изсмя: — Горките й питомки имат нужда от утеха!

Последван от Крис и Бес, той се поклони на майка си и се оттегли към покоите си.

— Типично за сина ми! — процеди Елена. — Опасността е преминала и за известно време той няма да мисли за нея. Но после ще се върне, Клавдия, и ще започне да ме разпитва за пропуските в твоя разказ.