Пол Дохърти - Имперски убийства

Руфин кимна:

— Тогава на теб вече ти е платено.

— Какво! — възкликна Клавдия.

Руфин горчиво се засмя:

— Императрицата не ти ли каза? Този мъж без съмнение е войник, офицер. Имаше и други такива, провинили се в нападения срещу момичета от предградията и прислужнички.

Клавдия потисна гнева си.

— Не се тревожи! — успокои я Руфин. — Императрицата вероятно ще ти каже, когато му дойде времето и когато сама реши.

— Има ли нещо друго?

— О, да, Клавдия, има. Този човек вероятно принадлежи към една кохорта на Шести илирийски полк, разположен в Далмация. Имаме доклади за подобни убийства и изнасилвания и сред местните момичета там.

— Трябва да ида там! — заяви Клавдия.

Руфин й протегна ръката си:

— Договорихме ли се, Клавдия? Нали сме приятели и съюзници?

Тя стисна ръката му:

— Приятели и съюзници!

— Ще обърна небето и земята — заяви Руфин, като ставаше, — но ще върна тази кохорта в Рим. Аз получих живота си; ти ще получиш смъртта на този човек. — Погледна през рамо и също видя Силвестър. — О, — обърна се той пак към Клавдия, — и внимавай с този човек.

Клавдия объркана го погледна.

— Никога не забравяй — тържествено продължи Руфин, — кое е по-важно в голямата схема на нещата. Едно мишле, макар и умно, или душите на императрицата и нейния син?

© 2003 Пол Дохърти

© 2008 Васил Дудеков-Кършев, превод от английски

Paul C. Doherty

Murder Imperial, 2003

Сканиране и разпознаване: Galimundi, 2009

Редакция: dave, 2009

Издание:

Пол Дохърти. Имперски убийства

Художник: Христо Хаджитанев

Издателство „Еднорог“, 2008

ISBN: 978–954–365–028–6

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14621]

Последна редакция: 2009-11-11 15:00:00

Лорд Франсис Уолсингам (1532 — 1590), наричан „баща на британското разузнаване“, създал в Лондон училище за шпиони, където випускниците се набирали измежду най-добрите студенти в Оксфорд и Кеймбридж; според някои разкрил, а според други — провокирал серията заговори срещу кралица Елизабет I, които пратили на ешафода нейната съперница за престола Мария Стюарт. — Бел.ред.

Гай Аврелий Валерий Диоклециан (ок. 245 — 313) римски император, издигнал се по пътя на военната служба. Установил домината, осъществил важни административни реформи. Жесток гонител на християнството (303 — 304 г.). — Бел.прев.

Константин I Велики (ок. 285 — 337) — римски император от 306 г. Възстановил единството на империята, водил политика на веротърпимост и издал през юни 313 г. заедно с император Лициний (308 — 324) Миланския едикт, който обявявал всички религии в империята за равнопоставени. Преместил столицата на империята във Византион, наречен в негова чест Константинопол. Той и майка му Елена са обявени за светци от християнската църква. — Бел.прев.

Марк Аврелий Валерий Максенций (ок. 280 — 312), син на Максимин II, римски император от 306 г. — Бел.прев.

Евсевий Кесарийски (ок. 264 — 340 г.), християнски апологет и първи историк на църквата, писал на старогръцки език. — Бел.прев.

Флавий Валерий Лициний Лициниан (ок. 250 — 325), римски император от 308 г., владетел на Източната империя от 313 г. след победата си над Максимин Дая, по-късно отстранен от Константин I. — Бел.прев.

Проскрипция (лат. proscriptio) — в древния Рим списък на лица, обявени извън закона, които били екзекутирани, а имуществото им — конфискувано. — Бел.прев.

Един от седемте хълма на Рим, по който били разположени резиденциите на високопоставени семейства и на императора. — Бел.прев.

Колизеят или Флавиевият амфитеатър, построен от император Тит Флавий (ок. 75 — 80 г.), най-големият римски амфитеатър. — Бел.прев.

Maxima Cloaca (лат.), Голямата клоака. — Бел.прев.

Едни от най-красивите и прочути римски градини, наречени така по името на първия им собственик, богатият патриций, историк и политик Салустий. — Бел.прев.

Лари — при етруските и римляните домашни богове, покровители на дома и семейството, често смесвани с пенатите, другите домашни божества. — Клавдия крадешком погледна към висящия от куката труп. Когато за първи път го видя, тя се уплаши, но не продума нищо. Позна Фортуната, нещастна поради обстоятелствата, а не заради името си 13 13 Името Фортуната е производно от латинската дума за щастие fortuna. — Бел.прев. . Фортуната беше виночерпка в двореца, веща в умението да пълни с вино чашите и бокалите на пиршествата. Винаги носеше туника с дълбоко деколте, за да се наслаждават пиещите на напиращите й към тях гърди. Но това вече не й трябваше. Сега трупът й беше само парче месо, гърдите й — празни торби. Хубавите й крака висяха нелепо, а синьо-бялото лице с втренчени очи и кървавочервена уста… Клавдия отвърна поглед: Анастасий продължаваше да й се усмихва, но глухонемите сякаш винаги се усмихват. Неговото слабо лице с нездрав цвят под чорлавата мазна коса сякаш не познаваше друг израз; върху устните и в очите му винаги имаше усмивка, като че ли Анастасий мислеше, че тя ще обезоръжи останалата част от света. И обикновено точно това се случваше.