Пол Дохърти: Имперски убийства

— Не е ключ за врата! — прошепна Клавдия. — Твърде малък е. Парис винаги държеше под око тайните си.

Пусна ключа в торбата си, взе шишетата и ги разби в някакви камъни. Калаените чашки пъхна в пукнатините на една изоставена гробница. Махна храната и като зави трупа в платното, го замъкна в сянката на дърветата. Вдигна вещите си и тръгна обратно по пътеката към Апиевия път. Вече го наближаваше, когато чу да викат името й: Полибий, а зад него Муран, бързаха към нея.

— Какво става, Клавдия? — Чичо й я сграбчи за раменете. — Изглеждаш бледа. С кого си се срещала? Доведох Муран — Океан е в немилост.

— Знаеш ли гробницата на Квинтилиан? — отвърна Клавдия. Опита се да не поглежда Муран в очите. Чувстваше се виновна за предишните си подозрения към него.

— Да, знам я. Край нея растат няколко дървета.

— Вървете там! — Тя стисна чичо си за ръката и се вторачи в него. — Парис е мъртъв! — каза тя. — Примами ме тук, но аз го убих!

— Какво е станало? — Муран застана до чичо й и се приведе над нея: — Убила си Парис?

— Той искаше да ме убие. Парис е сикарият.

— Но, Клавдия, той е известен актьор!

— Вече не е! — леко се усмихна Клавдия. — Не докосвайте храната, отровена е. — Тя извади от торбата онова, което бе купила от аптекаря. — Изхвърлете това — помоли, — но внимавайте. Аз трябва да ида в града.

— Ще дойда с теб! — предложи Муран.

— Не, няма! — сряза го Клавдия. — Тази работа още не е привършила. Най-добре ще е да знаеш колкото е възможно по-малко.

Двамата се канеха да й възразят, но Клавдия ги заобиколи и тръгна. Чичо й я повика, тя само вдигна ръка и забърза към градските порти. Когато стигна до театъра на Зосина, един пазач се опита да я спре на вратата.

— Аз съм приятелка на Парис! — излъга тя. — Той ме праща! — Тя извади ключа. — Иска да му занеса нещо.

— Изпратил те е с това ли? — възкликна вратарят. — Тогава ти наистина трябва да си приятелка на Парис. Той винаги го носи на врата си и никога не го дава на друг.

Вратарят я пусна да влезе в театъра. Един слуга я заведе до стаята на Парис — малко, напомнящо килия помещение зад главната сцена. Мебелите не бяха много: прост нар, маса и столове.

— Да остана ли с теб? — попита слугата.

— Не — отговори Клавдия. — Нали знаеш какъв е Парис!

— И още как! — отвърна слугата. — Ти трябва наистина да си нещо особено! Той не позволява на никого да влиза тук.

Като затвори вратата, Клавдия започна да претърсва стаята. По полиците имаше няколко глинени съдове и мръсни пергаментови свитъци, списъци с онова, което актьорът бе купувал. Тя намери плетен кош, пълен с интересни неща: женски дрехи и сандали, войнишки шлемове, наколенници, ботуши, легионерски кожен походен колан за оръжия, най-разнообразни перуки. Гърненца с грим и туш за очи, женски благовония и гримове. Въпреки че стаята беше малка, Парис грижливо бе подредил различните вещи. В единия ъгъл имаше легионерски щит и копие; на една кука висеше меч в ножница. И което бе още по-интересно, откри различни пропуски, подпечатани от държавни чиновници или от офицери.

— Ето как си обикалял из града! — прошепна Клавдия.

Парис бе флиртувал и с мъже, и с жени, за да се добере до своето. Ровейки сред вещите му, Клавдия опипа под леглото — още костюми, вехтории, но нищо особено. Тя седна на един стол и се вторачи в тавана. Изглеждаше доста здрав. Почука по всички стени, покатери се на един стол и докосна с длан студената варова мазилка. Слезе от стола и се усмихна на кухия звук, който се разнесе, щом стъпи на пода. Той беше от полирани дъски, една от които бе по-изтрита. Тя започна да лази на четири крака. Продължи да търси и издърпа леглото.

Едва тогава видя парчето твърда щавена кожа в единия ъгъл. Изглеждаше заковано, но тя доста лесно го издърпа и пред нея се показа малък отвор. Бръкна и опипа вътре. Още дребни вещи. Пръстите й докоснаха малка метална кутия. Издърпа я и се опита да отвори ключалката с малкия ключ. Ключът се превъртя и отвори кутията, като разсипа съдържанието й на пода. Първият свитък беше тъкмо онова, което очакваше — къс пергамент с императорския печат, който даваше право на Парис да отива навсякъде, където пожелае. Други пергаменти, по-изтрити и пожълтели, бяха с печата на Максенций или на някой от чиновниците му. Сетне Клавдия разгъна малък свитък, пристегнат с пурпурночервена лента. Бяха само три документа, двата подписани от Север и с дата само няколко седмици преди битката при Милвийския мост. Третият беше по-интересен. Клавдия проследи списъка с имена: Фортуната, Домацила, нейното собствено и някои други, включително и на гладиатора Муран. Всяко от тях, според бележките, беше на шпионин, нает или от Елена, или от сина й.