Пол Дохърти - Имперски убийства

Парис плесна с ръце:

— Нещастник! Дърта курва! Оглежда ме така, сякаш иска да пъхне ръка под туниката ми! — Лицето му помрачня и той отново сплете пръстите си с тези на Клавдия. — Но чичо ти е разтревожен. Трябва да открие убиеца на Арий или ще иде в затвора и ще трябва да плати огромна глоба. Попея прекарва повечето от времето си в градината и жално хленчи на лунна светлина. А всъщност всичко е толкова просто!

— Как така? — попита Клавдия.

— Ами въпрос на логика!

Парис я поведе към една тясна уличка. Клавдия се почуди къде отиват, но актьорът й беше интересен и, което бе по-важно, носеше новини.

— Изслушах океана от проблеми на чичо ти. Без да се извинявам, Клавдия, но той бъбри като сврака. А решението е съвсем простичко. Арий е бил убит в стая, която има само една врата; на прозореца има решетки, значи, убиецът трябва да е влязъл през вратата.

— Да, но тя е била заключена и мандалото сложено.

— Знам! Там е проблемът. — Парис замълча и стисна ръката й. — Помисли за случката като за пиеса, Клавдия, като за сцена от някоя драма. Знаеш, че на прозореца има решетки и капаци. Знаеш, че няма тайни входове. Нали така?

Клавдия кимна.

— Но дали наистина вратата е била затворена и заключена?

— Чичо е трябвало да я разбие.

Парис се почеса по врата.

— Да, но действително ли е била заключена и зарезена? — Той размаха пръст. — Помисли за това.

Двамата се умълчаха и продължиха по уличката: миришеше на боклук, на гниещи зеленчуци, на урина, на развалено и на какво ли още не от скупчените наоколо къщи. Минаха край една кръчма; вратите и прозорците й бяха отворени. Клавдия надникна вътре: група мъже седяха край маса, покрита със съдове, кани с вино и чаши.

— Гладиатори! — изсумтя Парис. — Игрите започват утре и за някои от тях това ще е последната вечеря. — Вдигна ръка и ги изимитира: „Отиващите на смърт те поздравяват!“ Но — прошепна той, — ще умрат пияни като свине, с пълни търбуси!

— Не харесваш ли игрите? — попита Клавдия.

— Ходих веднъж — отвърна Парис. — Заклех се никога вече да не стъпвам на такива места. Бяха привързали някакъв затворник към стълб. Пуснаха на арената една гладна мечка; звярът разкъса корема му само с един удар на огромната си лапа и вътрешностите му се изсипаха навън. Няколко дни след това ми се повръщаше. — Парис приближи лицето си до нейното: — Продължавай да ми говориш — прошепна той, — и увисни на рамото ми, сякаш съм истински Хектор, а ти — моя обожателка.

Клавдия почувства тръпка на страх.

— Защо?

— Не гледай толкова подплашено! — каза Парис. — Знам, че си нещо повече от прислужничка, Клавдия, мога да преценя. Но аз и преди съм ял и пил с хора от твоя занаят. И, което е по-важно, нас ни следят! — Докосна лицето на Клавдия и здраво го притисна с длани си така, че тя да не може да се обърне. — Когато ти кажа — прошепна актьорът, — хвърли поглед към уличката, изсмей се и се обърни. — Засмя се и отдръпна ръката си: — Хайде! — нареди той.

Клавдия се обърна към уличката, от която бяха дошли, и съзря сенките, които се примъкваха от един вход до друг.

— Или те следят — добави сухо Парис, — или са мои тайни почитатели. Но да вървим!

Той тръгна по-бързо. Двамата влязоха в една къща с изрязани по напречната греда гротескни фигури, сред които и Хермес с огромен червен фалос. Коридорите миришеха на евтини благовония, масло и вкиснато вино. Тя съзря груби надписи по стените и разбра, че са влезли в публичен дом. Спря за миг пред малка стаичка: вътре имаше каменно ложе, вградено в стената, покрито със сламеник и с възглавници. На дюшека, до полуразсъблечен клиент със зачервено лице и зяпнала уста седеше момиче. Коридорът водеше към главната зала с огромен, висящ от тавана канделабър. Виждаха се и други малки помещения с широко отворени врати: в тях се излежаваха и си бъбреха голи момичета. Косите и гърдите им бяха украсени с рози. Минаха край стълбище, където пазачът се разполагаше в прикрита от параван ниша, сетне влязоха в градината, прекосиха я, минаха през една вратичка и излязоха на друга тясна уличка. Парис я побутна напред и скоро двамата се озоваха в просторна гостилница, където на широк тезгях подаваха пиво и вино. От него по няколко стъпала се стигаше до голяма зала за хранене. Парис я въведе вътре и шумно започна да поздравява онези, които подвикваха името му. Прислужник с мазен вид им донесе листа с основните ястия за деня. Парис поръча агнешко със сос, зеленчуци, пресен бял хляб и разредено с вода вино. Клавдия се чувстваше изнервена, но вниманието на актьора й беше приятно.