Робърт Дохърти - Зона 51 - Началото

— Мамицата ти! — изруга мъжът и посегна към пистолета си. Търкот замахна и стовари дръжката на пистолета върху слепоочието му. Мъжът се строполи в безсъзнание. За всеки случай Търкот се наведе и провери дали има пулс. След това извади бинт от аптечката му и превърза кървящите рани в бедрата на поваления противник. Едва тогава се изправи и продължи по пътя.

Един малък и пъргав АХ-6 прелетя в бръснещ полет над тях и Кели натисна докрай газта. Светлините на базата бяха само на километър.

— Вратите на хангара са затворени — съобщи Нейбингър. — Какво ще правим?

— Първо да стигнем живи до там. После ще му мислим — отвърна Кели.

— Хеликоптерът все още се приближава — докладва Куин. — Който и да го управлява, е страшно добър. Движат се под нивото на радара. Не можем да разчитаме на сателитното насочване на противовъздушните ракети заради заглушаването.

— Вдигнете един скакалец — нареди Гулик. — Кажете му да свали хеликоптера.

Хейвърстроу погледна през предното стъкло. Там долу ставаха доста интересни неща. Виждаше множество коли, осветени от кръжащи над тях полицейски вертолети. Един от тях свърна да им пресече пътя.

— Май си имаме компания — промърмори лейтенант Джеферсън.

Хейвърстроу не отговори. Малкият АХ-6 се носеше право към тях.

— На пресечен курс — рече уплашено Джеферсън.

Между двата вертолета имаше не повече от километър. Пилотът на АХ-6 ги заслепяваше с предния си прожектор.

— Иска да се приземим — продължаваше нервно Джеферсън.

Хейвърстроу не отговори, стиснала здраво щурвала.

— О, Деб, той се готви да… — забърбори припряно вторият пилот, сетне изпищя, защото хеликоптерът отсреща внезапно изпълни цялото предно стъкло. В последния момент той изви рязко, за да избегне сблъсъка.

— Нещастник — промърмори Хейвърстроу и добави с малко по-силен глас: — След тридесет секунди пристигаме.

— Вратите на хангара се отварят! — извика Нейбингър, сочейки мигащите червени светлини пред тях.

— Тъкмо ще се прицеля по-лесно — беше коментарът на Кели.

— Ей! — извика уплашено седналият в джипа сержант, когато през отворения прозорец се подаде дулото на автомат. — Внимавай с това желязо.

— Ти внимавай — рече Търкот и отстъпи крачка назад. Той огледа компютърната система и жиците, които водеха към голямата черна кутия. — Това са взривове за отваряне на Втори хангар, нали?

— Да. — Сержантът все още не можеше да откъсне очи от цевта на автомата.

— Включвай компютъра и задействай програмата!

— Майчице, погледнете там — извика Хейвърстроу, докато снижаваше хеликоптера над пистата, на около двеста метра от големите врати, които се плъзнаха встрани, разкривайки отвор в склона на планината. Отвътре бликна червеникава светлина, която огря металната обшивка на плавно витаещия над пода диск. — Какво, по дяволите, е това?

— Мерси, че ме докарахте — подметна Дънкан. — А сега, изключете машината и изчакайте тук, докато всичко се изясни.

— Разбрано — кимна Хейвърстроу. — Ваш ред е.

Дънкан свали шлемофона и скочи от кабината тъкмо в мига, когато един пикап закова с пронизителен вой между нея и диска.

Търкот погледна към екрана. Зарядите бяха подредени по реда на тяхното възпламеняване. Той чукна няколко пъти по клавишите.

Дискът се издигна бавно пред хангара и освети сцената под него с ярките си прожектори. От входа на хангара започнаха да излизат тежко въоръжени войници.

— Слизай от колата! Ръцете горе! — кресна един от мъжете, насочил оръжие към прозореца на пикапа.

— Да вървим — каза Кели. — Направихме каквото можахме. Да се надяваме, че Търкот е получил необходимото време.

Тя отвори вратата и стъпи на пистата до Нейбингър, който все още стискаше своето ронго-ронго , леко прегърбен под тежестта на раницата. Фон Сеект скочи от задната врата.

— Лягай по очи на земята! — нареди мъжът.

— Чакайте малко! — разнесе се женски глас. Всички погледи се завъртяха към фигурата, която се приближаваше забързано от кацналия „Блекхоук“. — Аз съм доктор Дънкан. — Тя протегна идентификационната си карта. — Съветник на президента в „Меджик-12“.

Старшият офицер от „Найтскейп“ я загледа объркано. Очевидно не знаеше какво да предприеме в подобна ситуация. Трите групички се намираха в неголям кръг, точно пред вратите на първи хангар.

— Веднага повикайте тук генерал Гулик! — произнесе натъртено Дънкан.

— Първо трябва да арестуваме нарушителите.