Жан-Клод Дюнак - В градината на Медичите

Направи няколко крачки и седна на каменния бордюр, за да събере мислите си. Постепенно го обхвана чувството за някаква непоправима загуба. Замъгленият му мозък се насилваше да намери опори, за да се ориентира, но липсваха всякакви важни детайли.

От джоба му стърчеше плик. Отвори го, намери чек за много голяма сума — подписът под него почти повтаряше очертанията на белега върху слепоочието му. Мушна го обратно и почти машинално тръгна към градината на Медичите.

Послушните алеи го доведоха до скамейката и дърветата го поздравяваха с голите си клони, зарадвани от завръщането му. Вървеше в пълна тишина — шумът на крачките отекваше в празния му мозък като ехо.

Някаква непозната затвори книгата си, когато той приближи, после нерешително се наведе напред, но срещайки погледа му, наведе очи — сигурно се беше припознала. Той продължи нататък, без да се обърне дори, и излезе от градината. С мъничко тъга и съжаление градината го изтри завинаги от своята памет.

Момичето отново наведе очи над романа, страниците на който бяха изписани — безпокоеше я чувството, че е пропуснала нещо важно, за което обаче нищо не помнеше. Съвсем по навик тя се дръпна встрани и освободи място на пейката. Все някога някой трябва да дойде…

© Жан-Клод Дюнак

© Людмила Георгиева, превод от френски

Jean-Claude Dunyach

Dans les jardins Medicis,

Сканиране и OCR: Мандор, 2001

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/429]

Последна редакция: 2006-08-10 20:38:44