Александър Дюма - Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон

— Господине — рече негово височество на свои ред, като взе думата, — поблагодарете на господин принц дьо Конде и му изразете цялата ми признателност за удоволствието, което ми доставя.

Раул се поклони.

— Кога пристига негово величество? — продължи принцът.

— Кралят ще пристигне навярно довечера, монсеньор.

— Но тогава как щеше да се узнае отговорът ми, ако случайно беше отрицателен?

— Беше ми заповядано, монсеньор, да се върна колкото се може по-скоро в Божанси и да предам отговора на куриера, които веднага щеше да го предаде на господин принца.

— Значи негово величество е в Орлеан?

— По-близо, монсеньор: сега негово величество трябва да е пристигнал в Мьон.

— Дворът придружава ли го?

— Да, монсеньор.

— Ах, забравих да ви попитам за господин кардинала!

— Негово високопреосвещенство, изглежда, се радва на добро здраве, монсеньор.

— Неговите племеннички навярно го придружават, нали?

— Не, монсеньор; негово високопреосвещенство заповяда на госпожица Манчини 3 3 Манчини — италиански род, с които кардинал Мазарини бил в роднински връзки. Мария Манчини (1639–1715) — племенничка на Мазарини, в която бил влюбен младият крал Луи XIV. — Б. пр. да заминат за Бруаж. Те пътуват по левия бряг на Лоара, докато дворът идва по десния.

— Какво! Госпожица Мария Манчини също ли напуска двора? — попита негово височество, сдържаността на когото започна да намалява.

— Госпожица Мария Манчини на първо място — отговори Раул скромно.

Бегла усмивка, едва забележим остатък от предишния му навик към заплетени интриги, освети бледите страни на принца.

— Благодаря ви, господин дьо Бражелон — каза тогава негово височество. — Вие не ще поискате може би да предадете на господин принца поръчката ми, тоест да му кажете, че неговият пратеник ми се е харесал много; но аз сам ще му кажа това.

Раул се поклони в знак на благодарност за ласкателния отзив.

Негово височество даде знак на принцесата и тя удари един звънец, които се намираше от дясната й страна.

Веднага влезе господин дьо Сен Реми и стаята се изпълни с хора.

— Господа — каза принцът, — негово величество ми прави чест, пожелал е да прекара един ден в Блоа; надявам се, че кралят, моят племенник, няма да се разкайва за благоволението, което оказва на дома ми.

— Да живее кралят! — извикаха с неизразим възторг всички служители и преди всички господин дьо Сен Реми.

Гастон наведе глава в мрачна тъга; цял живот той трябваше да слуша или по-скоро да търпи тоя вик: „Да живее кралят!“, които не се отнасяше за него. Отдавна престанал да го чува, той се беше успокоил; и ето сега едно кралско величие, по-младо, по-живо и по-блестящо, се изправяше пред него като ново, по-болезнено предизвикателство.

Нейно височество разбра страданията на тоя плах и недоверчив човек. Тя стана от масата; негово височество последва несъзнателно примера й; и всички служители, бръмчейки като пчели, заобиколиха Раул, за да го разпитват.

Нейно височество видя това движение и, повика господин дьо Сен Реми.

— Сега не е време за дрънкане, а за работа — каза тя с тон на домакиня, която се сърди.

Господин дьо Сен, Реми побърза да разпръсне кръга, които се беше образувал около Раул, и младият човек можа да излезе в предната стая.

— Надявам се, че ще се погрижат за тоя благородник — прибави нейно височество, като се обърна към господин дьо Сен Реми.

Добрякът затича веднага след Раул.

— Нейно височество ни поръча да ви нагостим тук — рече той. — Освен това за вас има квартира в замъка.

— Благодаря, господин дьо Сен Реми — отговори Бражелон, — но вие знаете с какво нетърпение желая да поднеса почитанията си на господин графа — моя баща.

— Зная, зная, господин Раул, поднесете му също и моите най-дълбоки почитания, моля ви се.

Раул се избави от стария благородник и продължи пътя си.

Когато минаваше под свода на преддверието, като държеше коня си за юздата, един нежен глас го повика от дъното на една тъмна алея:

— Господин Раул!

Младият човек се обърна изненадано и видя едно младо чернокосо момиче. То сложи пръст на устните си и му протегна ръка.

Това младо момиче му беше непознато.

Раул се приближи до младото момиче, което го викаше така.

— А конят ми, госпожице? — попита той.

— Това не е затруднение! Ей тук, в първия двор, има навес; вържете там коня си и се върнете бързо.

— Слушам, госпожице.