Александър Дюма - Адската дупка

Главната зала, където влязоха Самуел и Юлиус, беше препълнена със студенти. Тяхното пристигане предизвика възторг.

— Ето Самуел! Трихтер, ето твоят сеньор — извикаха студентите:

Очевидно ги очакваха.

Но вниманието, което отначало бе привлечено от Самуел, впоследствие се прехвърли върху Юлиус, когато Франц Ритер съвсем блед излезе от тълпата и тръгна към него.

Като го видя да идва, Самуел има време само да прошепне на Юлиус:

— Бъди много умерен. Добре е да прехвърлим цялата вина върху нашите противници, така че в случай на нещастие свидетелите да удостоверят, че сме били предизвикани.

Ритер застана пред Юлиус и му прегради пътя.

— Юлиус — започна той, — тази сутрин са те видели да говориш с Лолоте на път за университета.

— Възможно е: може би съм я питал нещо за теб, Франц!

— Съветвам те да не се шегуваш. Видели са те да й целуваш ръка. Знай, че това не ми е приятно.

— Знай, че това не й е неприятно.

— Шегуваш се, за да ме дразниш.

— Шегувам се, за да те успокоя.

— Единственото, което може да ме успокои сега, е една разходка с теб до планината Кайзерщул, драги.

— Едно пускане на кръв действително разхлажда в горещината. Ако искаш, ще го приложа върху теб, драги.

— След един час?

— След един час.

Те се разделиха. Юлиус се върна при Самуел.

— Аз започнах играта — каза му той.

— Добре! Сега е мой ред да направя същото.

Самуел бе извикал Трихтер настрани и се бе осведомил как се изпълняват заповедите му.

— Ето — каза Трихтер, — когато влязох в кръчмата, Фресванст закусваше. Отидох до неговата маса небрежно, просто като че ли минавам оттам. Само че като минавах, повдигнах капака на халбата и като видях само пенлива бира, казах с истинско съчувствие: „Слаб пияч!“ Тези леко състрадателни думи го накараха да скочи яростно, но все пак той трябваше да се въздържа и се задоволи да каже хладно: „Това заслужава да кръстосаме шпаги.“ Аз не се развълнувах особено и със същата меланхолия казах: „Виждаш ли, че бях прав. Обидих пияча, а ето че ми отвръща фехтовачът. Всъщност аз съм готов за шпагата, както съм готов и за чашата.“

— Добре, храбра лисицо! — каза Самуел. — А после какво стана?

— След това започна да разбира: „Ако чукането на чашите е това, което искаш ти, радваш ме, защото гърлото ми е пресъхнало. Ще потърся моя сеньор Ото Дормаген, за да ми бъде секундант. — Моят сеньор Самуел Гелб ще дойде и ще бъде мой секундант — отговорих му аз. — Оръжието ти? — Вино и ликьори. — Глупак.“ — каза ми той с високомерен тон, но в него прозираше изненада и уважение. В този момент подготвят в синия салон всичко необходимо за тази паметна среща. Дормаген и Фресванст са вече там и ни очакват.

— Да не ги караме да ни чакат повече — каза Самуел.

Двамата заедно с Юлиус влязоха в синия салон.

Дуелите с бира и вино не са рядко явление дори и сега в немските университети. Дуелът с алкохол има своите правила и своя Кодекс на честта, както всеки друг. Това се извършва по определен начин и в последователност, която не е позволено да се нарушава. Всеки пияч гълта ред по ред известно количество течност и обижда противника си, който в отговор на това е длъжен да пие и обижда двойно.

В борбата с бира количеството решава всичко. Но за борбата с вино има тарифа за пропорциите, която отразява силата на виното и количеството алкохол в него. Също и за обидите има прогресираща скала, йерархия на обидите, едно правило, което никой не може да пренебрегва. Борбата ескалира от бордото до ракията, от пинтата до голямата кана, от тънката епиграма до грубата ругатня, докато един от двамата пиячи стане неспособен да си раздвижи езика, за да проговори и да си отвори устата, за да пие. Той е победеният.

Впрочем дуелът с течности не е по-малко смъртоносен от другите дуели. Полицията го преследва по всички възможни начини, което сигурно ще способствува за неговото съхраняване.

Когато Самуел, Юлиус и Трихтер влязоха в синия салон, всичко бе готово за борбата. Две групи от бутилки и стъкленици от всякакъв размер, цвят и форма бяха натрупани в двата края на масата, до която стояха прави, мълчаливи и сериозни двадесетина златни лисици.

Имаше само два стола, поставени един срещу друг. Фресванст вече бе седнал на единия. Трихтер седна на другия.

Ото стоеше до Фресванст, а Самуел застана до Трихтер.

Самуел извади от джоба си един флорин и го хвърли във въздуха.

— Ези — каза Дормаген.