Александър Дюма - Адската дупка

Падна се тура. Трябваше да започне Трихтер.

Музо, разкажи ни за пълните чаши и за славната битка, в която тези благородни синове на Германия доказаха на нациите до каква степен може да се разширява еластичната човешка обвивка и как противно на законите на физиката съдът е по-малък от съдържанието в него.

Ще пропуснем първите чаши и първите обиди или сблъсъци, или разузнаване, които похабиха само няколко епитета и изпразниха едва пет-шест бутилки за двамата.

Минаваме към момента, когато уважаемата любима лисица на Самуел взе бутилка мозелско вино, изсипа повече от половината от нея в голяма чаша от бохемски кристал, небрежно я изпи и обърна на масата.

След това погледна Фресванст:

— Всезнайко!

Щедрият Фресванст се усмихна с пренебрежение. Той взе две чаши със същата вместимост, напълни ги до ръба с бордо и ги погълна небрежно до последната капка, сякаш мислеше за нещо друго.

Като погълна лакомо това огромно количество, каза:

— Пияч на вода!

Тогава всички присъстващи се обърнаха към големия Лудвиг Трихтер, който не се оказа недостоен за такова уважително любопитство. Виното, което следва бордото по алкохолната скала, е рейнското вино. Трихтер има честолюбието да прескочи едно стъпало и изведнъж мина на бургундско. Той хвана едно тумбесто шише, изсипа го в чашата си, готова да прелее, погълна всичко до последната капка и извика с треперещ глас:

— Приятел на кралете!

Този радостен вик и това самохвалство предизвикаха у противника на Трихтер само пренебрежително свиване на раменете. Видният Фресванст не искаше да остава назад. Трихтер бе прескочил рейнското вино, той прескочи виното малага и без страх мина на мадейрата.

Недоволен от този скок и в желанието да измисли нещо, той хвана чашата, от която бе пил до момента, и я счупи в масата. После взе самата бутилка и пи от нея с неизразимо изящество.

Присъстващите наблюдаваха как виното минава от бутилката в човека, но Фресванст не спираше. Изчезна едната четвърт, после половината, после трите четвърти, а този чуден Фресванст все още пиеше.

Когато свърши и обърна бутилката, не капна и капка.

Трепет на възхищение премина през зрителите.

Но това не бе всичко. Ударът важеше само ако бе допълнен с обида. А трябва да признаем, че този забележителен Фресванст не бе способен да продума каквото и да било. Очевидно цялата му енергия бе изразходена в това огромно усилие. Сега този твърд боец седеше на стола си, изтощен, вял, с безмерно разширени ноздри и херметически затворена уста. Мадейрата се бореше с него. Накрая славният Фресванст изглеждаше победен, тъй като прозявайки се, успя само да промълви:

— Подлец!

Гръмнаха ръкопляскания.

Точно тогава, о, Трихтер! Ти бе знаменит. Като чувстваше, че решителният миг наближава, ти стана. Повече не се престори на безразличен, нямаше да е подходящо за това действие на драмата. Разтърси гъстата си като лъвска грива коса, което разведри тълпата. Запретна бавно ръкава на дясната си ръка, за да ти бъде по-удобно (тъй като не можем да повярваме, че това е било само с недостойната цел да се печели време) и с тържествен жест взе бутилка порто и я погълна цялата.

След което, без да губи секунда и като че ли нетърпелив да свърши, Трихтер изрече съвсем ясно тези три срички:

— Мошеник!

— Добре! — благоволи да каже Самуел.

Само че когато епичният Трихтер поиска да седне, не знаем къде е видял стола си, но той тежко се огъна и се просна на пода, положение, което наистина можеше да се прости след такова пиене.

В това време погледите на присъстващите се отправиха към Фресванст. Но, уви! Фресванст като че ли не бе в състояние да отвърне на нечувания удар на противника си. Нещастната лисица се бе свлякла от стола и също се намираше на земята, с опрян гръб на единия крак на масата, с широко разтворени крака, той седеше там, замаян, с вцепенен поглед и отпуснати на пода ръце.

Дормаген му каза:

— Смелост! Хайде, твой ред е!

Фресванст не помръдна.

Трябваше да се премине към по-героични средства.

Фресванст действително бе ням и безчувствен към всякакви нападки. Все пак той като че ли бе запазил малко съзнание.

Дормаген взе тогава важното и върховно решение, което му бе разрешено от правилата на дуела с алкохол.

Коленичейки, за да бъде по-близо до ухото на Фресванст, той му извика:

— Хей, Фресванст! Фресванст, чуваш ли ме?

Един едва забележим знак му отвърна и Дормаген продължи тържествено: