Александър Дюма - Ема Лайона

И така, за да се създаде здраво правителство в Неапол, — а такова правителство, според хората от тази партия, трябваше да бъде републиканско, — за да се създаде република, беше необходима твърдата ръка и честността на Шампионе.

Колкото до партията на краля и партията на народа, които утопистите се надяваха да обединят, при тях беше трудно: кралят не знаеше какви отстъпки трябва да направи на народа, народът не знаеше какво изисквания да предяви на краля си.

Програмата на републиканците беше проста и ясна: правителството на народа ще се избира от народа, от неговите представители. Но нашият беден свят е устроен твърде странно: това, което е просто и ясно, винаги най-трудно се претворява в живота.

Получили свобода на действие с отпътуването на краля, вождовете на републиканската партия се събраха този път не в двореца на кралица Джована — тайната на събранията беше вече безполезна, макар че все още бяха необходими някои предпазни мерки, — а в Нортичи, у Скипани.

Там беше решено с всички сили да помагат за влизането на французите в Неапол и да учредят под защитата на френската армия своята Партенопейска република.

Но въпреки че градът се обръщаше за помощ към своите депутати и републиканските вождове бяха отворили вратите на тайните си събрания за известен брой хора от своята партия и всичко се решаваше с болшинството на гласовете, четиримата останали ръководители, (поради затварянето на Николино в крепостта Сан Елмо и отсъствието на Еторе Карафа) нямаха достатъчно власт, за да могат след обсъждане на събитията да вземат решения.

И така, в републиканския клуб Портичи беше решено единодушно — изключение правеха четири гласа: Чирило, Мантоне, Скипани и Веласко — да започнат преговори с Рока Романа, който току-що се беше отличил срещу французите при Каяцо, и с Молитерно, който беше дал неотдавна нови доказателства за мъжество, проявено от него още в Тирол през 1796 година.

На двамата бяха предложени високи постове в бъдещото правителство на Неапол, ако се присъединят към партията на републиканците. Парламентьорът, натоварен да води преговорите, красноречиво убеждаваше двамата полковници да се съгласят, изброявайки нещастията, които ще постигнат Неапол, в случай че французите се оттеглят, и, дали от честолюбие или от патриотизъм, двамата велможи се съгласиха да станат съюзници на републиканците.

Мак и Пинятели бяха единствените противници на възраждането на Неапол, тъй като, ако те двамата, представляващи гражданската и военната власт, отстъпеха, народната партия несъмнено би се обединила с републиканците, тъй като различията между тях бяха твърде незначителни.

Ще приведем някои подробности, които нашите читатели не ще намерят нито у Куоко, добросъвестен писател, но яростен привърженик на своята партия, поради което го приемаме с известно съмнение, нито у Колета, писател, отдаващ се на бурните си страсти, който е писал далеч от Неапол, разполагайки с единствен източник — собствените спомени, водени ту от ненавист, ту от личното му настроение, — ние ще приведем, повтаряме, някои подробности от „Мемоари за последната революция в Неапол“, произведение твърде рядко и твърде любопитно, публикувано във Франция през 1803 година.

Авторът на „Мемоарите“, Бартоломео Н… — неаполитанец, с простодушието на човек, който има твърде смътно понятие за добро и зло, разказва факти, където честта се смесва с позора.

Това е като откъс от Светоний, който пише „за да разказва, а не за да одобрява“.

„И така, — разказва той, — състоя се среща между княз Молитерно и един от ръководителите на якобинската партия в Неапол, чието име няма да назова, от страх да не го компрометирам. По време на срещата беше решено, че през нощта срещу 10 декември в Капуа ще бъде убит Мак, след което Молитерно незабавно ще поеме командуването на армията и ще заповяда на някого от офицерите си да открие пред стените на кралския дворец заговорника, когото лесно ще узнае по описанието и по уговорената парола. Този заговорник, след като се увери в смъртта на Мак, ще проникне под предлог на приятелско посещение при княз Пинятели и ще го убие. Патриотите веднага ще завладеят Новия замък, на чийто комендант може да се разчита. После ще вземат всички необходими мерки за смяна на правителството и като се побратимят с французите, ще сключат мир, при колкото е възможно по-изгодни условия.

Пратеникът от Капуа се озова в уречения час пред стените на кралския дворец и намери там заговорниците: само че, вместо да им съобщи за смъртта на Мак, той им разказа за ареста на Молитерно.