Александър Дюма - Колието на кралицата

— Мисля, че преди три дни.

— На куриер, който препуска с всички сили, са необходими двадесет и четири часа за отиване и двадесет и четири за връщане.

— Остават ви двадесет и четири часа, принце на метр д’отелите, какво сте направили с тях?

— Уви, монсеньор, изгубих ги. Идеята ми хрумна едва на следващия ден след деня, в който ми бяхте предали списъка на гостите. Сега да пресметнем времето, което ще отнеме сделката, и ще видите, монсеньор, че, искайки от вас времето до пет часа, аз моля само за точност.

— Как? Бутилката още ли не е тук?

— Не, монсеньор.

— Боже мой! Господине, ами ако вашият колега от Саверн е предан на господин принца Дьо Роан толкова, колкото вие на мен?

— Ами!

— Ако откаже да даде бутилката, както и вие бихте отказали?

— Най-покорно моля за извинение, монсеньор, но ако някой мой събрат трябва да посрещне крал и би ми поискал бутилката с най-доброто ви вино, веднага бих му я дал.

— О! О! — възкликна маршалът с лека гримаса.

— Помагайки на другите, човек бива подпомаган, монсеньор.

— Тогава вече съм почти уверен — каза маршалът с въздишка, — съществува още един риск. Ами ако бутилката се счупи?

— О, монсеньор, няма такъв случай някой да е счупил бутилка вино, струваща две хиляди ливри 5 5 Ливра — стара златна монета, заменена по-късно с франка — бел.прев. .

— Прав сте, сбърках, но повече да не говорим за това. Сега кажете в колко часа ще пристигне куриерът ви?

— Точно в четири часа.

— Тогава кой ни пречи да обядваме в четири? — продължи маршалът, упорит като кастилски катър.

— Монсеньор, на виното му е необходим един час, за да се избистри, и то благодарение на процедура, която аз съм открил, в противен случай за това ще му бъдат необходими три дни.

Победен и този път, маршалът в знак на поражение отдаде чест на своя метр д’отел.

— Впрочем — продължи метр д’отелът — гостите на монсеньор, като узнаят, че ще имат честта да обядват с господин граф Дьо Хага, ще пристигнат в четири и половина часа.

— Още нещо!

— Несъмнено, монсеньор, нали гостите на Ваше величество са: граф Дьо Лоней, графиня Дю Бари, Дьо ла Перуз, Дьо Фаврас, Дьо Кондорсе, Дьо Калиостро и Дьо Таверне?

— Е, та?

— Ами да започнем подред, монсеньор. Дьо Лоней идва от Бастилията. По заледените улици това са три часа, нали?

— Да, но той ще тръгне веднага след обяда на затворниците, в дванадесет на обед.

— Извинете, монсеньор, но откакто Ваше величество не е в Бастилията, времето за хранене на обед е променено, сега Бастилията се храни в един часа.

— Господине, човек научава по нещо всеки ден и аз ви благодаря. Продължавайте.

— Графиня Дю Бари идва от Люсиен, а това е едно непрекъснато слизане по поледицата.

— О, това няма да й попречи да бъде точна. Откакто е фаворитка само на херцога, се прави на кралица единствено пред бароните. От своя страна разберете, господине, исках да обядвам рано заради монсеньор Дьо ла Перуз, който ще отпътува тази вечер и съвсем не би искал да закъснее.

— Монсеньор, Дьо ла Перуз е при краля и беседват с Негово величество за география, за космография. Следователно кралят няма да пусне толкова рано Дьо ла Перуз.

— Възможно е…

— Сигурно е, монсеньор. Същото се отнася и за Дьо Фаврас, който се намира при граф Дьо Прованс, за да разговарят без съмнение за пиесата на Бомарше 6 6 Пиер-Огюстен дьо Бомарше (1732 — 1799) — френски драматург. Известен с комедиите си „Севилският бръснар“ и „Сватбата на Фигаро“, в които отразява конфликтите във френското общество в навечерието на Великата френска революция — бел.ред. .

— За „Сватбата на Фигаро“?

— Да, монсеньор.

— Поканен е и Дьо Кондорсе, който в качеството си на геометрик може да се похвали с точност.

— Да, но той ще се вглъби в някоя задача и когато се откъсне от нея, ще се окаже закъснял с половин час. Що се отнася до Дьо Калиостро, тъй като този сеньор е чужденец и живее отскоро в Париж, вероятно все още не познава достатъчно живота във Версай и ще накара другите да го чакат.

— Виж ти — учуди се маршалът, — та вие без Таверне изброихте поименно всичките ми гости, при това в ред, достоен за Омир и за моя беден Рафте.

Метр д’отелът се поклони.

— Не споменах за Дьо Таверне, защото е стар приятел, който ще съблюдава обичаите. Мисля, че това са осемте куверта за тази вечер!

— Отлично. Къде ще ни настаните да вечеряме?

— В голямата трапезария, монсеньор.

Маршалът хвърли поглед към стенния часовник.