Александър Дюма - Анж Питу

Питу изгледа с известна болка отдалечаващия се Себастиен. Той не бе много силен съюзник, ала беше дете на същата политическа общност като него.

Затова, щом се изгуби в рамката на вратата, Анж въздъхна и обръщайки се отново към абата, поде:

— Е, я да видим, господин абат, защо ме наричате революционер? Да не би случайно аз да съм причината, че са направили революция?

— Ти си живял с онези, които я правят.

— Господин абат — произнесе Питу с върховно достойнство, — всеки е свободен в мисълта си.

— Моля?

— Est penes hominem arbitrium et ratio 393 393 Est penes hominem arbitrium et ratio. (лат.) — „Човекът е надарен с воля и разум.“ — бел.прев. .

— Бре! — възкликна абатът. — Ама ти си го знаел латинския, буквоядецо?

— Знам онова, на което сте ме научили — отговори скромно Питу.

— Да, преработено, коригирано, допълнено и разкрасено с варваризми.

— Добре, господин абат, варваризми! Ех, Боже мой, кой ли не ги допуска?

— Смешник! — процеди Фортие, видимо уязвен от тази тенденция към обобщаване, която умът на Питу, изглежда, проявяваше. — Смяташ ли, че аз допускам варваризми?

— Може би, в очите на човек, който е по-голям латинист от вас.

— Ама чувате ли го! — извика абатът, побелял от ярост и все пак поразен от разсъждението, на което не липсваше известна правдивост.

После добави с горчивина:

— Такава е с две думи системата на тези негодници: те развалят и рушат, в чия полза? Самите не знаят. В полза на неизвестното. Хайде, господин мързеливецо, бъдете откровен. Познавате ли някой, който да е по-голям латинист от мен?

— Не, но може и да има, не ги познавам, не знам всичко.

— Вярвам, че е така, дявол да го вземе!

Питу се прекръсти.

— Какво правиш, безбожнико?

— Вие ругаете, господин абат, аз се кръстя.

— Слушайте, господин смешнико, да не сте дошли при мен да ме критикувате?

— Да ви критикувам! — повтори Питу.

— А, явно че и не разбираш.

— Напротив, господин абат, разбирам. Благодарение на вас знам корените: критикувам, осмивам публично, tympanum, барабан, идва от гръцкото tumpanon, барабан, тояга или звънец.

Абатът бе смаян.

— Корен: tupos, белег, диря. И както казва Ланселот в своята „Градина на гръцките корени“ 394 394 Ланселот, „Градината на гръцките корени във френски стихове“, П. Льо Пти, 1657 г. Има множество преиздания чак до началото на XX век — бел.фр.изд. (Клод Ланселот, 1615 — 1695 — френски монах янсенист и граматик. Съавтор на „Обща тълковна граматика“, 1660 — бел.ред.) : „ …tupos, формата, която се отпечатва“, дума, идваща очевидно от „удрям“. Ето това е.

— Охо, дръвнико! — гледаше го абатът все по-удивен. — Изглежда, че още знаеш нещичко, дори онова, което не знаеше.

— Е! — рече Питу с престорена скромност.

— Защо по времето, когато бе при мен, ти никога не можеше да отговориш така?

— Защото по времето, когато бях при вас, господин абат, вие ме карахте да затъпявам. Защото с вашия деспотизъм вие потискахте в моя ум и моята памет всичко, което после свободата отприщи. Да, свободата, чувате ли ме — наблегна Питу, набирайки сила. — Свободата!

— Ах, негоднико!

— Господин абат — подхвана момъкът с предупредителен тон, който не бе съвсем лишен от заплаха, — господин абат, не ме обиждайте. Contumelia non argumentum, казва един оратор, оскърблението не е довод 395 395 Дюма може би прави алюзия с Цицерон — бел.фр.изд. .

— Мисля, че смешникът се смята за задължен да ми преведе латинския си — извика абатът побеснял.

— Това не е моят латински, господин абат, това е латинският на Цицерон, сиреч на един човек, който със сигурност би установил, че от негова гледна точка вие допускате толкова варваризми, колкото аз от ваша.

— Надявам се, че не искаш да споря с теб — процеди абат Фортие, разгромен на своя почва.

— Защо не? Щом от спора се ражда просветлението: Abstrusus in venis silicis 396 396 Abstrusus in venis silicis, Вергилий, „Енеида“, песен VI, стих 6 („Скрит в жилите на кремъка“) — бел.фр.изд. .

— O, ама чакайте, смешникът е бил на училище при революционерите! — каза язвително абатът.

— Не, след като вие твърдите, че революционерите са глупаци и невежи.

— Да, твърдя го.

— Тогава умозаключението е невярно, господин абат, и силогизмът ви е лошо построен.

— Лошо построен! Аз съм построил лошо един силогизъм?

— Несъмнено, господин абат. Питу разсъждава и говори добре, Питу е бил на училище при революционерите, значи революционерите разсъждават и говорят добре. Това е пресилено.