Александър Дюма - Кралица Марго

— В Париж аз дойдох само заради вас.

— Лъжец.

— Триста дяволи, приятелко, говоря истината, но да не се отдаваме на спомени. Имам още два-три часа, за да бъда щастлив, а после раздяла.

— Ах, господарю, само моята любов е вечна!

Анри бе казал, че няма време да спори и той не оспори думите й. Повярва, или какъвто беше скептик, се престори, че вярва.

Междувременно, както бе казал наварският крал, дьо Муи и двамата му приятели се бяха скрили близо до къщата.

Уговорено беше Анри да излезе от къщата в полунощ, а не в три часа. Щяха да изпратят баронеса дьо Сов до Лувъра и оттам да отидат на улица Сьоризе, където живееше Морвел.

Едва този ден дьо Муи беше узнал със сигурност къде живее неговият враг.

Те стояха там вече близо час, когато видяха един човек да се приближава, следван от други петима, до вратата на малката къща. Той започна да опитва един след друг различни ключове.

Дьо Муи, скрит под свода на една съседна врата, с един скок се озова до човека и го улови за ръката.

— Един момент — каза той, — тук не се влиза! Човекът отскочи и при това движение шапката му падна.

— Дьо Муи дьо Сен-Фал! — извика той.

— Морвел! — изрева хугенотът, измъквайки шпагата си: — Аз те търсех. Ти сам идваш, благодаря ти.

Но в гнева си той не забрави Анри. Като се обърна към прозореца, изсвири, както свирят беарнските овчари.

— Това е достатъчно — каза той на Сокур. — А сега дръж се, убиецо, дръж се!

И той се хвърли към Морвел.

Морвел беше успял да измъкне от колана си един пистолет.

— Този път — каза кралеубиецът на младия човек, — този път си мъртъв!

И стреля. Но дьо Муи се хвърли вдясно и куршумът мина, без да го засегне.

— Сега е мой ред! — извика дьо Муи.

И той нанесе такъв силен удар на Морвел с шпагата си, че макар и да се натъкна на кожения му колан, острието мина през него и се заби в тялото му.

Убиецът нададе такъв див вик на остра болка, че придружаващите го помислиха за смъртно ранен и се спуснаха да бягат уплашени към улица Сент-Оноре.

Морвел не беше храбър. Виждайки се изоставен от хората си с противник като дьо Муи пред себе си, той също се опита да се измъкне и хукна по същия път, като викаше:

— Помощ!

Дьо Муи, Сокур и Бартелми, разгорещени, го подгониха.

Когато влизаха в улица Грьонел, за да прережат, пътя му, един прозорец се отвори и от него върху току-що намокрената от дъжда земя скочи един мъж.

Това беше Анри.

Изсвирването на дьо Муи го бе предупредило, че го заплашва опасност, а изстрелът показваше, че тази опасност е сериозна, затова той се спусна на помощ на приятелите си.

Разпален и смел, той се хвърли след тях с шпага в ръка.

Един вик му показа пътя. Той идваше откъм градската врата. Викаше Морвел, който, чувствайки, че дьо Муи го догонва, зовеше отново на помощ разбягалите се от ужас войници.

Оставаше му или да се обърне, или да бъде пронизан отзад в гърба.

Морвел се обърна, но срещна стоманата на врага си и почти веднага му нанесе такъв ловък удар, че разкъса ешарпа му. Дьо Муи тутакси отвърна.

Шпагата отново прониза тялото му и две струи кръв бликнаха от двойната рана.

— Прониза го! — извика Анри, който току-що бе притичал. — Удряй, удряй, дьо Муи!

Дьо Муи нямаше нужда да го окуражават. Той отново нападна Морвел, но Морвел не го дочака. Притискайки с лявата си ръка раната, той се впусна в отчаяно бягство.

— Убий го бързо, убий го! — извика кралят. — Войниците му не бягат вече, но отчаянието на страхливците е нищо за храбреците.

Морвел, задъхан, с хриптящи дробове, облян в кървава пот, изведнъж падна от изтощение, но веднага се надигна на коляно и замахна с шпагата си срещу дьо Муи.

— Приятели, приятели — извика Морвел, — те са само двама! Стреляйте по тях!

Действително Сокур и Бартелми се бяха спуснали да преследват двама от войниците, които бяха завили по улица Пули, и кралят и дьо Муи изведнъж се озоваха сами срещу четирима души.

— Стреляйте! — ревеше Морвел, а междувременно един от войниците действително се прицели със своя педринал.

— Да, но преди това — каза дьо Муи — умри, предателю, умри, подлецо, умри, прокълнати, умри като убиец!

И улавяйки с едната си ръка шпагата на Морвел, той заби своята в гърдите му до дръжката, и то с такава сила, че го закова на земята.

— Пази се, пази се! — извика Анри.

Дьо Муи отскочи, оставяйки шпагата си в тялото на Морвел, защото един от войниците се целеше в него и щеше да го убие от упор.

Междувременно Анри заби шпагата си във войника и той падна с вик до Морвел.