Александър Дюма: Кралица Марго

— О, господарю!

— Страхувай се само от едно, Анри — от гражданска война. Но ако останеш католик, ти ще я избегнеш, защото протестантската партия може да бъде силна само при условие, че ти стоиш начело, а принц дьо Конде не е в състояние да се бори срещу теб. Франция е католическа страна, Анри, следователно френският крал трябва да бъде крал на католиците, а не крал на хугенотите, защото френският крал трябва да бъде крал на мнозинството. Разправят че съм имал угризение заради Вартоломеевата нощ. Съмнения — да, угризения — не. Разправят още, че кръвта на хугенотите блика от всичките ми пори. Аз зная какво блика — арсеник, а не кръв.

— О, господарю, какво казвате?

— Нищо. Ако моята смърт трябва да бъде отмъстена, Анрио, то единствен бог ще отмъсти. Да не говорим повече за нея, освен за да предвидим събитията, които ще произтекат от това. Завещавам ти добър парламент и изпитана армия. Облегни се на парламента и на армията, за да устоиш срещу единствените си врагове — майка ми и херцог д’Алансон.

В този миг във вестибюла се чу глух звън на оръжие и военни заповеди.

— Аз съм погубен! — прошепна Анри.

— Ти се страхуваш, колебаеш се — каза Шарл неспокойно.

— Аз, господарю — отговори Анри, — не, не се страхувам. Не, не се колебая. Приемам.

Шарл му стисна ръка и понеже в този миг дойката се приближи, носейки лекарството, което бе приготвила в съседната стая, без да обръща внимание, че съдбата на Франция се решава на три крачки от нея, той й поръча:

— Извикай майка ми, скъпа дойке, и кажи да доведат и херцог д’Алансон.

Катерина и херцог д’Алансон, смъртнобледи от ужас, треперещи от ярост, влязоха след няколко минути. Както беше отгатнал Анри, Катерина знаеше всичко и с няколко думи бе посветила Франсоа. Те пристъпиха няколко крачки и се спряха в очакване.

Анри стоеше прав до възглавницата на Шарл.

Кралят им съобщи волята си.

— Ваше величество — каза той на майка си, — ако имах син, вие щяхте да станете регентка. Ако вас ви нямаше, регент щеше да стане полският крал, ако и него го нямаше, щеше да стане брат ми Франсоа, но аз нямам син и след смъртта ми престолът принадлежи на моя брат херцог д’Анжу, който отсъствува. Понеже рано или късно той ще се върне, за да предяви правата си, не искам да завари на мястото си човек, който би могъл поради почти равните си права да оспорва неговите и да подхвърля кралството на борби между претенденти. Ето защо не ви избирам за регентка, ваше величество, понеже вие ще трябва да избирате между вашите двама синове, а това би било мъчително за едно майчино сърце. Не избирам брат си Франсоа, защото той би могъл да каже на по-големия си брат: „Вие имахте престол. Защо го напуснахте?“ Не, аз избирам регент, който би могъл да съхранява короната, който ще я пази под ръката си, а не на главата си. Поздравете този регент, ваше величество, поздравете го, братко, този регент е наварският крал.

И с жест на върховна власт, той приветства Анри с ръка.

Катерина и д’Алансон направиха движение, което беше нещо средно между нервно разтърсване и поклон.

— Вземете, господин регент — каза Шарл на наварския крал, — ето пергамента, който до завръщането на полския крал ви предава командването на армията, ключовете на кралската хазна, кралското право и власт.

Катерина разкъсваше Анри с поглед. Франсоа така се олюляваше, че едва се държеше на краката си. Но слабостта на херцога и твърдостта на кралицата, вместо да успокоят Анри, му показваха опасността, неотложна, надвиснала, заплашителна.

Анри направи не по-малко усилие над себе си и като преодоля всичките си опасения, взе навития на руло пергамент от краля и изправяйки се с целия си ръст, втренчи в Катерина и във Франсоа поглед, който казваше: „Пазете се, аз съм ваш господар.“

Катерина разбра този поглед.

— Не, не, никога! — каза тя. — Никога моят род няма да преклони глава пред чужд род. Никога един Бурбон няма да царува във Франция, докато има поне един Валоа.

— Майко, майко! — извика Шарл IX, повдигайки се в леглото сред окървавените чаршафи, по-страшен от когато и да било. — Пазете се, аз все още съм крал, не за дълго, зная, но не е необходимо много време, за да дам една заповед, не е необходимо много време, за да накажа убийците и отровителите.

— Е, добре, дайте тази заповед, ако смеете! И аз ще отида да дам моите заповеди. Елате, Франсоа, елате!

И тя излезе бързо, като повлече след себе си херцог д’Алансон.