Фридрих Дюренмат - Обещанието

Матей говореше ясно и разбрано. Селяните и работниците слушаха внимателно. Гледаха да не изпуснат нито дума. Матей се отнасяше към тях сериозно, затова и те се отнасяха сериозно към него.

— Но аз трябва да поискам от вас като от всеки друг съд едно нещо: справедливост — продължи Матей. — Защото е ясно, че ние можем да ви предадем амбулантния търговец само ако сме убедени, че искате справедливост.

— Да, искаме справедливост! — извика някой.

— Ако иска да бъде справедлив, вашият съд трябва да изпълни едно условие. А то е: да не се допусне несправедливост. Това условие трябва да спазите и вие.

— Прието! — извика един работник от тухларната фабрика.

— Затова трябва да проверите дали е справедливо, или не да обвинявате фон Гунтен в убийството. Откъде идва подозрението ви?

— Тоя тип е лежал вече веднъж в затвора — извика един селянин.

— Това засилва подозрението, че фон Гунтен би могъл да бъде убиецът — поясни Матей, — но все още не е доказателство, че е именно той.

— Аз го видях в долинката! — извика отново селянинът с изгорялото от слънцето, брадясало лице.

— Качете се тук, горе — покани го комисарят.

Селянинът се колебаеше.

— Върви, Хайри — извика някой, — не ставай страхливец!

Селянинът се качи. Нерешително. Кметът и прокурорът се оттеглиха във входа на кръчмата, така че Матей остана сам със селянина на площадката.

— Какво искате от мен? — попита селянинът. — Аз съм Хайри Бенц.

Мегендорфци гледаха втренчено двамата мъже. Полицаите бяха окачили отново гумените си палки. И те наблюдаваха сцената със затаен дъх. Селските младежи се бяха качили на стълбата на пожарната кола, която бе наполовина изтеглена.

— Господин Бенц, вие сте видели амбулантния търговец фон Гунтен в долинката — започна комисарят. — Сам ли беше той?

— Сам.

— Какво правехте вие, господин Бенц?

— Садях картофи със семейството си.

— В колко часа бяхте започнали работа?

— В десет часа. Аз и обядвах със семейството си на полето — каза селянинът.

— И вие не видяхте никого другиго освен амбулантния търговец?

— Никой, мога да се закълна в това! — потвърди селянинът.

— Не е вярно, Бенц! — извика един работник. — В два часа аз минах покрай твоята картофена нива.

Обадиха се още двама работници. И те бяха минали в два часа с велосипеди през долинката.

— И аз минах с колата през долинката, глупако! — извика един селянин. — Но ти, стипцо такава, работиш винаги като побъркан и семейството ти трябва така да се трепе, че на всички гърбовете са се изкривили. Стотици голи жени могат да минат покрай тебе, но ти няма да вдигнеш глава.

Смях.

— Значи, амбулантният търговец не е бил сам в долинката — установи Матей. — Но нека да продължим. Успоредно с гората минава едно шосе, което води за града. Минал ли е някой по този път?

— Фриц Гербер! — извика някой.

— Аз минах по него — призна един тромав селянин, който седеше върху пожарната помпа. — С колата.

— Кога?

— В два.

— От това шосе се отделя един горски път към мястото на престъплението — каза комисарят. — Вие забелязахте ли някого, господин Гербер?

— Не — измърмори селянинът.

— Или може би сте видели някоя паркирана кола?

Селянинът се стъписа.

— Мисля, че да — каза той неуверено.

— Сигурен ли сте?

— Там имаше нещо.

— Може би червен спортен „Мерцедес“?

— Възможно е.

— Или сив „Фолксваген“?

— Също е възможно.

— Отговорите ви са доста неопределени — каза Матей.

— Накрая аз бях задрямал на колата — призна селянинът. — Всеки би го сторил в тази жега.

— По този случай искам да ви обърна внимание, че на оживен път не бива да се спи! — смъмри го Матей.

— Конете сами внимават — каза селянинът.

Всички се засмяха.

— Сега вече имате представа за трудностите, пред които сте изправени като съдии — констатира Матей. — Престъплението съвсем не е било извършено в безлюдно място. Само на пет-десет метра от семейството, което е работело на полето. Ако членовете на това семейство са били внимателни, нещастието е нямало да може да стане. Но те са били спокойни, защото ни най-малко не са допускали възможността за такова престъпление. Те не са видели да идва нито момичето, нито другите, които са минали по пътя. Хвърлил им се е в очи само амбулантният търговец — това е всичко. Но и господин Гербер е дремел на колата си и сега не може да даде нито едно важно показание с необходимата точност. Така стоят нещата. Уличен ли е с това амбулантният търговец? Това трябва да се запитате. В края на краищата в негова полза говори това, че той алармира полицията. Не знам как вие искате да действувате като съдии, но искам да ви кажа как бихме действували ние от полицията.