Дяволът-крадец - Белоруска приказка (Белоруска приказка)

Дядо! — провикнал се той. — Приеми конете!

Лулицата паднала от устата на стареца от удивление.

— Откъде си взел тези коне? — попитал той.

— Смених ги срещу твоя кон.

— Но аз нямам сено за тях. С какво ще ги храня?

— Нищо, бъди спокоен, сено ще имаш — рекъл дяволът и скочил от колата, превърнал се мигом на ратай и се запътил към пана.

— А нямате ли у вас каква да е работа за мене? — попитал дяволът-ратай.

— Има — отвърнал панът. — Ей го, плевникът е пълен с несмляно жито.

Дяволът влязъл в плевнята, натоварил всичките снопи на хармана и щом духнал, мигом всичко било смляно: на една страна лежи сламата, на друга — зърното.

Погледнал панът — чиста работа!

— Какво да ти платя? — запитал той.

— Ами че нищо. Дай ми, ако не ти е жалко, една стиска сено.

Много се зарадвал панът, като разбрал какъв евтин работник е намерил.

— Ето — казал той, — ей там до речицата има една копа. Измъкни си от нея стиска сено.

Отишъл дяволът, омотал копата с въженца и я повлякъл. Видял го ратаят. Дотърчал при пана и казал:

— Вие рекохте на оня човек, дето ни върша, да вземе само една стиска сено, а той повлече цялата копа.

— Ама че мошеник! — разлютил се панът. — Пусни срещу него бодливите бикове, нека го набодат!

Пуснали биковете, а той ги хванал за рогата и ги нахвърлял върху копата.

— Хей! — закрещял панът. — Изпратете срещу него дивите свине, да го изпохапят.

Пуснали дивите свине. А дяволът ги хванал една по една за ушите и ги нахвърлял върху копата.

И замъкнал всичко при дядото.

Като слугувал на стареца една година време, дяволът му рекъл:

— Хей, дядо, аз вече ти поработих и ти се отплатих за баничката, която ти откраднах.

— И още как! — засмял се старецът.

— Тогава, нали мога да си отида в къщи?

— Иди си, синко, аз вече не те задържам.

Размахал дяволът опашката си и се втурнал към своето блато.

Сканиране и разпознаване: Анани Младенов

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/2596)

Последна редакция: 2007-04-29 13:49:21