Филип Дик - Трите стигми на Палмър Елдрич

— Това е — каза Лео на Рони, докато прекъсваше връзката. — Виж какво ме накара да направя. Зае мястото на Барни, а ако аз не се върна от Марс, сигурно ще заемеш и моето.

Той я изгледа и си помисли: „Жените могат да правят с мъжа каквото си поискат. Майката, съпругата, дори служителката във фирмата ти. Те могат да ни мачкат и извиват като малки парчета термопластичен материал.“

— Наистина ли смятате, че казах това по тази причина, мистър Бълеро? Вярвате ли го?

Той я изгледа продължително и внимателно.

— Да. Защото си прекалено амбициозна. Наистина го вярвам.

— Грешите.

— А ако аз не се върна от Марс, ще полетиш ли след мен?

Той почака, но тя не отговори. Лео видя неувереността, изписана върху лицето й и се разсмя.

— Разбира се, че не — каза той.

— Трябва да се върна в кабинета си — изрече студено Рони Фюгейт. — Трябва да одобря някакви порцеланови сервизи. Нови образци от Кейптаун.

Тя стана и излезе. Докато гледаше подире й, Лео си помисли: „Тя е реална. Не като Палмър Елдрич. Ако се върна, трябва да намеря някакъв начин тихомълком да се отърва от нея. Не обичам да ме манипулират.“

Внезапно му хрумна нещо друго: „Палмър Елдрич се появи пред мен в образа на малко момиченце, да не говорим, че по-късно се превърна в куче. Може би това не е Рони Фюгейт, а той.“

От тази мисъл го полазиха тръпки.

„Това, което се случва тук — осъзна Бълеро, — не е нашествие на проксимианците, същества от друга звездна система. Нито пък ни атакуват легиони от псевдохуманоидна раса. Не. Това е Палмър Елдрич, който е навсякъде и се разраства като див бурен. Дали съществува критична точка, в която той ще се разрасне твърде много и ще се пръсне? Всички тези прояви на Елдрич на Тера, Луната и Марс… Палмър се раздува и изведнъж се пръсва: пук, пук, ПУК! Както е писал Шекспир: пъхни обикновена карфица в ризницата — и сбогом, кралю!

Само че какво е карфицата в дадения случай? И има ли някакъв отвор, през който може да се мушне тя? Не знам. Феликс и Барни също не знаят. Мога да се обзаложа, че те си нямат и най-смътна представа как можем да се справим с Елдрич. Ако отвлечем Зоя, неговата застаряваща, грозна дъщеря? Палмър изобщо няма да го е грижа. Освен ако той не е и Зоя. Може и да не съществува никаква Зоя като самостоятелна личност. И по този начин всички ние ще измрем, освен ако не намерим начин да го унищожим. Дубликати, подобия на хора, населяващи три планети и шест луни. Човешка протоплазма, разстилаща се, размножаваща се и деляща се, и всичко това заради дяволския наркотик, произведен от извънземен лишей, този ужасен, зловещ Чю-Зет.“

Той включи видеофона и набра още веднъж номера на сателита на Алън Фейн. Скоро на екрана се появи лицето на радиоводещия — сякаш малко призрачно и отслабнало.

— Да, мистър Бълеро?

— Сигурен ли си, че Майерсън не се опита да се свърже с теб? Има кодовата книга, нали?

— Има я, но все още нямам никаква вест от него. Наблюдаваме всички предавания от „Чикън Покс Проспектс“. Видяхме как корабът на Елдрич се приземи близо до землянката преди няколко часа и как той излезе и тръгна към колонистите, и макар че камерите ни не са го заснели, съм сигурен, че сделката се е осъществила. Барни Майерсън беше един от тези, които посрещнаха Елдрич на повърхността.

— Мисля, че знам какво се е случило — каза Лео. — Добре, Ал, благодаря ти.

Той прекъсна връзката и си помисли: „Барни е попаднал под въздействието на Чю-Зет. Точно в момента, в който е седнал и е започнал да го дъвче. И това е бил краят, точно както стана с мен на Луната. Нашата тактика изискваше Барни да опита наркотика, и по този начин сме паднали право в мръсните, полумеханични ръце на Палмър. Щом веднъж наркотикът се е озовал в организма на Барни, сме изгубили. Защото по някакъв начин Елдрич контролира всички илюзорни светове, създадени чрез него. Аз знам — знам, — че този мерзавец е във всеки един от тези светове.

Фантастичните светове, които Чю-Зет създава, са в главата на Палмър Елдрич. Както можах лично да се убедя.

И бедата е, че щом веднъж се озовеш в един от тези светове, не можеш да се измъкнеш напълно. Той остава с теб, дори и да си мислиш, че си се освободил. Това е еднопосочна врата и доколкото знам, сега аз все още съм там.

Макар че това изглежда невъзможно. Във всеки случай е ясно колко съм изплашен, както забеляза Рони Фюгейт. Толкова ме е страх, че — и аз си го признах — съм готов да изоставя там Барни, както той изостави мен. А Барни просто е използвал способностите си на ясновидец и е видял всичко така, както аз го виждам сега, след като вече се е случило. Той е знаел предварително това, което аз научих, като го преживях. Нищо чудно, че не оправда надеждите ми.