Филип Дик - Трите стигми на Палмър Елдрич

— Иха! — възкликна Норм Шайн.

— Къде бяхте? — попита Тод Морис. Той се изправи, олюлявайки се и помогна на жена си Хелън да стане. — Аз се върнах в юношеските си години, когато учех в гимназията и беше първата ми среща… първата ми успешна среща, нали разбирате?

Той погледна неспокойно към Хелън.

— Това е много по-добро от Кен-Ди — каза Мери Риган. — Безкрайно по-добро. О, само ако можех да ви разкажа какво правих… — Тя се изкикоти неловко. — Но не мога.

И после се изчерви.

Когато се озова в стаята си, Барни Майерсън заключи вратата и извади ампулата с токсина, която му бе дал Алън Фейн. Държеше я в ръка и си мислеше: „Сега е моментът. Но… дали сме се върнали обратно? Дали това, което видях, беше само остатъчен образ на Елдрич, наложен върху Ан? Или сме в реалност, отразяваща нашата действителна ситуация, не само мое видение, но и на всички останали?“

Ако беше така, не биваше да гълта токсина. Инстинктът му го подсказваше.

Въпреки това той отвори ампулата.

От вътрешността й се чу тих, немощен глас:

— Ти си под наблюдение, Майерсън. И ако си замислил някаква хитрост, ще се наложи да се намесим. Ще бъдеш наказан сурово. Съжалявам.

Той сложи отново капачката на ампулата и я завинти с треперещи пръсти. Вдигна я към очите си и я погледна — тя беше празна!

— Какво е това? — попита Ан. Стоеше на вратата на кухнята на неговото отделение от землянката. Беше намерила отнякъде престилка и си я бе сложила. Без да сваля поглед от ампулата в ръката му, тя попита отново: — Какво е това?

— Бягство — процеди той през стиснатите си зъби. — От онова.

— От какво по-точно? — Тя изглеждаше нормално, всичко при нея си беше на мястото. — Имаш вид на тежко болен, Барни, наистина. На какво се дължи, страничен ефект от Чю-Зет?

— Махмурлук.

„Нима Палмър Елдрич е там, вътре?“ — запита се той, разглеждайки затворената ампула. Повъртя я малко в дланта си, а после попита:

— Има ли някакъв начин да се свържа със сателита на Фейн?

— О, мисля, че да. Мисля, че просто трябва да поръчаш видеоразговор или каквото използват тук за…

— Отиди да помолиш Норм Шайн да поръча разговор за мен — каза той.

Ан излезе послушно. Вратата се затвори след нея.

Барни веднага извади от скривалището под готварската печка кодовата книга, която му бе дал Фейн. Съобщението трябваше да бъде кодирано.

Всички страници на книгата бяха празни.

„Значи просто няма да го кодирам — помисли си той. — Ще направя най-доброто, на което съм способен, макар че може и да се окаже недостъчно.“

Вратата се отвори. Влезе Ан и каза:

— Мистър Шайн поръчва разговор за теб. Казва, че колонистите постоянно се обаждат на Фейн, за да си поръчат някоя мелодия.

Тя излезе в коридора и Барни я последва. Отидоха в общата стая, където Норм Шайн седеше зад предавателя. Той обърна глава и каза:

— Шарлота е отсреща — искаш ли да говориш с нея?

— Не, само с Алън — отвърна Барни.

— Добре.

След малко Норман каза:

— Старият мошеник Ал вече е тук. Говори.

Той подаде микрофона на Барни. На малкия екран се появи веселото, добродушно лице на Алън Фейн.

— Новият ни съжител иска да говори с с вас — обясни Норм, взимайки за секунда микрофона от Барни. — Барни Майерсън, това е половината от екипа, който поддържа живота ни и здравия ни разум тук, на Марс. — След кратка пауза промърмори: — Господи, какво главоболие имам. Извинете ме!

Той освободи мястото зад предавателя и тръгна по коридора, залитайки.

— Мистър Фейн — изрече предпазливо Барни, — малко по-рано през деня говорих с Палмър Елдрич. Той спомена за срещата, която имахме с вас. Знаеше за нея, така че не виждам смисъл да…

— Каква среща? — попита студено Алън Фейн.

Известно време Барни не можа да каже нищо.

— Очевидно са ни заснели с инфрачервена камера — обади се той най-накрая. — Вероятно от минаващ отгоре сателит. Обаче съдържанието на разговора ни, изглежда, все още не…

— Вие сте луд — каза Фейн. — Аз не ви познавам и никога не съм разговарял с вас. Е, ще поръчвате ли някоя песен, или не?

Лицето му изразяваше незаинтересованост и отчужденост. Не създаваше впечатление, че се преструва.

— И не знаете кой съм аз? — попита Барни недоверчиво.

Фейн прекъсна връзката и видеоекранът опустя. Барни изключи предавателя. Не чувстваше нищо. Обзела го бе пълна апатия. Мина покрай Ан и излезе в коридора. Там се спря, извади пакет терански цигари — дали не беше последният? — и драсна клечка кибрит. „Елдрич прави с мен същото, което направи с Лео на Луната или на «Сигма 14-Б», или където и да се е случило това — помисли си той. — И в края на краищата, всички ние ще му паднем в ръцете. Точно по този начин. Като ни изолира. Външният свят вече изчезна. Поне за мен — Елдрич започна с мен.