Филип Дик - Трите стигми на Палмър Елдрич

А аз трябва да се боря с празна ампула, която може би някога е съдържала или изобщо не е съдържала рядко срещащ се, скъп токсин, нарушаващ дейността на мозъка, а сега съдържа единствено Палмър Елдрич. И то не целия него, а само гласа му.“

Огънят от кибритената клечка изгори пръстите му. Той не му обърна внимание.

Поглеждайки в купчината от бележки пред себе си, Феликс Блау каза:

— Преди петнайсет часа кораб на фирмата, произвеждаща Чю-Зет, е кацнал на Марс с разрешението на ООН и е разпространил първата партида от наркотика сред колонистите от Файнбърг Кресън.

Лео се наведе напред, към екрана, и попита:

— Включително сред колонистите от „Чикън Покс Проспектс“?

Феликс кимна.

— Значи той вече би трябвало да е опитал този разяждащ мозъка боклук и да ни го е съобщил чрез сателитната система.

— Прекрасно осъзнавам това.

— Уилям К. Кларк все още ли има готовност да действа?

Кларк беше главният юрист на „П. П. Макети“ на Марс.

— Да — отвърна Блау, — но Майерсън не се е свързал и с него. Не се е свързал с никого . — Той отмести записките си встрани. — Това е абсолютно всичко, с което разполагам в настоящия момент.

— Може би е мъртъв — каза Лео. Изглеждаше мрачен, явно пялата тази история го потискаше. — Може би е имал толкова силни гърчове, че…

— В такъв случай щяхме да сме чули за това, защото поне една от трите болници на ООН на Марс щеше да е уведомена.

— Къде е Палмър Елдрич?

— Никой в моята организация не знае — отвърна Феликс. — Напуснал е Луната и е изчезнал. Изгубихме го.

— Бих дал дясната си ръка — каза Лео, — за да разбера какво става в онази землянка, „Чикън Покс Проспектс“, където се намира Барни.

— Отиди на Марс.

— О, не — отвърна Лео веднага. — Няма да напускам „П. П. Макети“ след онова, което ми се случи на Луната. Не можеш ли да изпратиш там някого от твоята организация, който да ни предаде информация от първа ръка?

— Имаме едно момиче там — онази Ан Хоторн, но от нея също няма никакви вести. Може би аз ще отида на Марс. Ако ти няма да ходиш…

— Няма да ходя — повтори Лео.

— Това ще ти струва скъпо — каза Феликс Блау.

— Разбира се — отвърна Лео. — Ще ти платя. Но така поне ще имаме някакъв шанс. Понеже в момента не разполагаме абсолютно с нищо.

„И всичко е свършено за нас“ — помисли си той, а на глас добави:

— Само ми прати сметката.

— Но даваш ли си сметка какво ще ти струва, ако умра, ако се доберат до мен там, на Марс? Моята организация ще…

— Моля те! — прекъсна го Лео. — Не искам да говоря за това. Какво, Марс да не е гробище, а Елдрич — гробар? Той сигурно е изял Барни Майерсън. Добре, отиди. Разбери какво става в „Чикън Покс Проспектс“.

Той прекъсна връзката.

Седналата зад него Рони Фюгейт, неговият действащ нюйоркски моден консултант, беше слушала внимателно разговора. „Попива всичко“ — помисли си Лео.

— Е, хубаво ли се наслуша? — попита той грубо.

— Вие постъпвате с него по същия начин, по който той постъпи с вас — отвърна Рони.

— С кого? Какво?

— Барни се уплаши да ви последва, когато изчезнахте на Луната. Сега вие се страхувате…

— Това просто не би било разумно — отвърна той. — Добре, признавам си — наплашил съм се толкова много от Палмър, че не смея да си подам носа извън сградата. Разбира се, че нямам никакво намерение да летя на Марс и ти си напълно права.

— Само дето вас няма кой да ви изхвърли оттук — каза Рони меко. — Така, както вие изхвърлихте Барни.

— Аз ще се накажа сам. Мислено. Възможно най-строго.

— Но не чак толкова, че да отлетите на Марс.

— Добре! — Той включи яростно видеофона и набра номера на Феликс Блау. — Блау, отменям нареждането. Ще отида сам. Макар че това е лудост.

— Честно казано, правиш точно това, което иска Палмър Елдрич — отвърна Феликс Блау. — Вечният въпрос къде е границата между смелостта и…

— Силата на Елдрич се дължи на онзи наркотик — прекъсна го Лео. — Докато не поема доза от него, всичко ще е наред с мен. Ще взема няколко човека от охраната на фирмата, които да гледат някой да не ме инжектира като предишния път. Хей, Блау, ти все още можеш да дойдеш, но заедно с мен, нали?

Той се обърна към Рони:

— Така всичко наред ли е?

— Да — кимна тя.

— Виждаш ли? Тя казва, че всичко е наред. Така че идваш на Марс да бдиш над мен, става ли?

— Разбира се, Лео — отвърна Феликс Блау. — А ако изгубиш съзнание, ще те разтърсвам, докато не дойдеш на себе си. Ще съм в офиса ти след… — Той погледна часовника си — два часа. Ще обсъдим подробностите. Подготви бърз кораб. И аз ще взема със себе си двама-трима души, на които имам доверие.