Филип Дик - Трите стигми на Палмър Елдрич

— Барни — каза тя тихо, — трябва да намеря нещо друго, и то скоро. Можеш ли да ми помогнеш? Изглеждаш умен, зрял и опитен. „Пренасянето“ няма да ми помогне… Чю-Зет не може да е по-добър, защото нещо в мен се бунтува и не мога да го опитам… разбираш ли? Да, разбираш, усещам го. По дяволите, ти не опита наркотика дори веднъж , така че трябва да ме разбираш. — Тя стисна ръката му и се притисна плътно до него в тъмнината. — Знам и нещо друго, Барни. На тях също им е омръзнало. Единственото, което правеха, докато бяха в тези кукли — докато бяхме в тези кукли, — беше да се карат. Не изпитаха никакво удоволствие, нито за миг.

— Боже мой! — възкликна той.

Тя освети с фенера пътя пред тях и каза:

— Това е срамно. Иска ми се да не бяха постъпили така. Беше ме срам повече за тях, отколкото за…

Ан млъкна. Вървяха известно време в тишина, после изведнъж тя отново се обади:

— Промених се, Барни. Усещам го. Иска ми се да седна тук — където и да сме. Ти и аз в тъмнината. А после… знаеш какво. Не е нужно да го казвам, нали?

— Не — съгласи се той. — Но това е нещо, за което после може да съжаляваш. А също и аз — заради твоята реакция.

— Може би ще се помоля — каза Ан. — Не е лесно да се молиш — трябва да знаеш как да го направиш. Не се молиш за себе си, а за другите — ние наричаме това застъпническа молитва. И се молиш не на Бог, Който е някъде там горе, в небесата… а на Светия Дух, той е нещо друго, той е Закрилникът… Чел ли си някога свети Павел?

— Кой Павел?

— От Новия завет. Например посланията му до коринтяните или до римляните… знаеш. Павел казва, че нашият враг е смъртта. Последният ни враг, затова, предполагам, и главният. Както казва Павел, всички ние сме отровени, не само телата ни, но и душите ни. И телата, и душите ни трябва да умрат и тогава можем да се родим отново, в нови тела — не от плът, но неунищожими. Разбираш ли? Знаеш ли, когато бях Пърки Пат, преди съвсем малко… Имах странното усещане, че бях… Глупаво е да говоря за това или да го вярвам, но аз…

— Ти усети нещо подобно — довърши изречението вместо нея Барни. — Но ти го очакваше. Ти знаеше за приликата, спомена го на кораба.

„Много други също са забелязали това“ — помисли си той.

— Да — съгласи се Ан. — Но не си давах сметка, че…

Тя се обърна към него. Той едва различаваше очертанията й в тъмнината.

— „Пренасянето“ е само намек за това, което ни чака отвъд смъртта. Значи е изкушение. Ако не беше тази ужасна кукла, тази Пърки Пат…

— Чю-Зет — обади се Барни.

— Точно за това си мислех. Ако е вярно това, което казва свети Павел — че смъртният човек получава безсмъртна душа… Аз не бих могла да се удържа, Барни. Трябва да опитам Чю-Зет. Не мога да чакам до края на живота си… Могат да минат петдесет години живот тук, на Марс — половин век! — Тя се разтрепери. — Защо да чакам, ако мога да получа това сега ?

— Последният човек, с когото говорих на Земята — каза Барни, — беше опитал Чю-Зет и каза, че това е било най-ужасното му преживяване.

Тя се сепна.

— Защо?

— Оказал се във властта на някого или нещо, в което разпознал абсолютното зло, и то го ужасило. Той осъзнаваше, че е имал невероятен късмет задето е успял да се измъкне.

— Барни, защо си на Марс? — попита тя. — Само не ми казвай, че е заради повиквателната. Умен човек като теб би могъл да отиде на психиатър…

— На Марс съм, защото направих грешка — отвърна той.

„По твоята терминология — помисли си той — може да се каже, че извърших грях. А също и по моята терминология.“

— Наранил си някого, така ли? — попита тя.

Той сви рамене.

— И сега ще си тук до края на живота си — каза Ан. — Барни, можеш ли да ми намериш Чю-Зет?

— Съвсем скоро. — Той беше сигурен, че в много близко бъдеще ще попадне на някой от дилърите на Елдрич. Сложи ръка на рамото й и каза: — Но и ти ще можеш да го намериш сама също толкова лесно.

Тя се притисна към него, докато вървяха, и той я прегърна. Тя не се отдръпна, даже въздъхна с облекчение.

— Барни, искам да ти покажа нещо. Брошура, която ми даде един човек от моята землянка. Каза, че онзи ден са им хвърлили отгоре пяла пачка. Хората от „Чю-Зет“.

Тя се порови из джобовете на костюма си и скоро той видя в светлината на фенера сгънат лист хартия.

— Прочети го. Ще разбереш защо се чувствам така във връзка с Чю-Зет… И защо за мен това е религиозен проблем.

Той поднесе хартията към светлината и прочете първия ред. С големи черни букви беше написано: